Богатството и моралът: защо по-заможните хора са по-склонни към неетично поведение

Нови изследвания показват, че съществува ясна връзка между нарастващото богатство и неетичното поведение, като склонност към измама и кражба, съобщава Mail Online.

Митът за богатството и егоизма

Отдавна в обществото се смята, че по-богатите хора са по-егоистични, по-малко състрадателни и съсредоточени върху собствените си интереси. Но според д-р Стив Тейлър, психолог от Университета Бекет в Лийдс, може би е вярно точно обратното.

„Желанието за богатство често произлиза от вътрешна неудовлетвореност. Щастливите хора обикновено не се стремят да станат богати“, обяснява той пред Mail Online.

Богатството и моралът: какво показват проучванията

Психолози от Университета на Калифорния – Бъркли установяват, че хората от висшата класа са по-склонни да лъжат по време на преговори, да мамят за награди и да подкрепят неетично поведение на работното място.

Тези тенденции се дължат на по-благосклонното отношение към алчността, което богатите често проявяват.

По-бедните проявяват повече съчувствие

Обратно, хората от по-ниските социално-икономически групи показват повече емпатия и съчувствие към страданията на околните. Това предполага, че средата и социалната позиция влияят върху моралното поведение.

Егоизмът и парите: кое идва първо?

Интересният въпрос е дали парите правят хората егоистични, или егоизмът ги прави богати. Д-р Тейлър смята, че именно определени личностни черти, а не самото богатство, са движещата сила зад стремежа към власт и пари.

„Тъмната триада“: чертите, които тласкат към успех и самота

Желанието за богатство често се среща при хора, притежаващи т.нар. „Тъмна триада“ – психопатия, нарцисизъм и макиавелизъм.

Проучвания показват, че тези личности по-често се издигат до властови позиции и натрупват богатство, но същевременно са по-малко щастливи.

„Хората с тези черти изпитват психологическа изолация и липса на емпатия. Те се чувстват отделени от другите и търсят компенсация чрез статус и власт“, казва д-р Тейлър.

Липсата на емпатия – предимство или слабост

Според експерта липсата на емпатия улеснява постигането на успех, защото такива хора са по-безмилостни и по-малко загрижени за последиците от действията си.

Това може да обясни защо процентът на психопатия сред корпоративните ръководители е три пъти по-висок от средния за населението.