Проучване на Мелбърнския университет установява, че по-бързите брадати дракони в дивата природа са с по-висок риск от смърт, отколкото техните по-бавни събратя.
Повече скорост – по-голям риск
Австралийските брадати дракони (влечуги от семейство агамови), които се движат най-бързо, умират по-често в естествената си среда. Това показва ново проучване на екип от Мелбърнския университет, цитирано от агенция Синхуа.
Високотехнологично наблюдение в естествени условия
В продължение на една година учените проследявали поведението на гущерите в дивата природа, използвайки миниатюрни фитнес устройства, снабдени с акселометри и температурни сензори. Това позволило прецизен мониторинг на движението и телесната температура на животните в различни условия.
Поведение, околна среда и оцеляване
Резултатите подчертават колко важно е разбирането на животинското поведение в реалния свят, особено когато става въпрос за студенокръвни животни като влечуги, земноводни, риби и безгръбначни. Според изследването, публикувано в Journal of Animal Ecology на Британското екологично дружество, тези видове трябва непрекъснато да регулират телесната си температура, като се движат между сянка и слънце в зависимост от сезона.
Неочаквана връзка между скоростта и смъртността
Изследването разкрива изненадваща закономерност – колкото по-бързо се движи даден индивид, толкова по-висок е рискът той да загине. Това вероятно се дължи на по-интензивно поведение, включващо повече ловуване и размножаване, особено при женските индивиди, които се оказали с по-ниски нива на оцеляване в сравнение с мъжките.
Защо бързите гущери са по-уязвими?
„Бързодвижещите се гущери имат по-рисково поведение – те се движат по-често и в по-отворени пространства, което ги прави по-лесна плячка за хищници като птици и котки“, обяснява водещият автор на изследването Кристофър Уайлд.
Скоростта не винаги е предимство
Тези открития оспорват традиционното схващане, че по-високата скорост означава по-добро оцеляване. Проучването показва, че оцеляването в дивата природа зависи от сложни взаимодействия между физиология, поведение, среда и риск – фактори, които често остават извън полезрението на лабораторните експерименти.
