Изследване, публикувано в научното списание Scientific Reports, разглежда два вида водомерки (Halobates hayanus и Halobates germanus) в желанието си да подобри качеството на материалите, отблъскващи вода. Изследователите откриват, че ключът към умението на тези насекоми да се плъзгат по повърхността на водата, се крие в миниатюрните косъмчета, с които разполагат, както и на специфичното им восъчно покритие.
„Нашето мултидисциплинарно изследване е първото по рода си, което проучва две морски водомерки – живеещите в моретата Halobates germanus и техните крайбрежни родственици H. hayanus – пише Гаури Махадик, който е работил по изследването на Университета за наука и технологии на крал Абдула. – Ние искаме да разберем как тези насекоми са еволюирали, че да могат да оцелеят в суровата морска среда – там, където много други са се провалили.“
Насред морето водомерките са изправени пред редица предизвикателства – от бурните вълни до риби-хищници, птици и дори ултравиолетовата радиация на Слънцето. За да оцелеят на всичко това, тези животни са еволюирали и са развили специфични анатомични характеристики. За да научат повече за тях, изследователите проучват внимателно няколко представители на видовете, уловени в Червено море.
Екипът използва инструменти за създаване на снимки с висока резолюция (включително супер бърза видеография и електронен микроскоп), за да разгледа по-подробно телесното окосмение на насекомите. По този начин учените научават каква точно е формата, дължината и диаметърът на власинките по тялото. Освен това се оказва, че водомерките отделят и хидрофобна субстанция, подобна на восък (т.е. такава, която отблъсква водата). Те я разнасят по власинките и това от своя страна не им позволява да потънат.
„Миниатюрните косъмчета са като стикове за голф – те са прилепнали плътно едно за друго и пречат на водата да проникне между тях. Ако насекомото все пак потъне по случайност, този пласт косми го обвива в въздушен мехур, който му позволява да диша и да изплува на повърхността за отрицателно време“, казва Лана Ченг от института по океаонграфия „Скрипс“ към Калифорнийския университет, Сан Диего.
Нещо повече – изследователите откриват, че тези насекоми едва докосват повърхността на водата. Когато си почиват, по-малко от 5 процента от общата повърхност на крайниците им е в контакт с нея. Видео кадри показват как по-голямата част от дъждовните капки буквално се изтъркулват по тялото им. Насекомите премахват тези, които все пак се задържат по тях, просто като отскочат.
С това суперсилите на водомерките не се изчерпват. Когато се движи по водната повърхност, Halobates germanus ускорява с 400 m/s2 (метър за секунда на квадрат) – т.е. 100 пъти по-бързо от Юсейн Болт, който постига 3 m/s2. В защита на Болт насекомото постига този резултат не само заради миниатюрния си размер, но и за начина, по който използва водата като трамплин – то отскача от нея, за да набере по-голяма скорост.
Източник: IFLScience
