Трудно е да си жена в днешно време. Още по-трудно и мъчно е да си млада жена, която още няма 30, няма деца, не е омъжена и се опитва, ако не да гради кариера, то поне да обича това, което прави и да успява в работата си.
В Холивуд по този повод си имат движението #MeToo, което застана срещу дискриминацията във филмовата индустрия и набезите на палавите режисьори върху пробиващите актриси. “За щастие и голямо облекчение”, в България филмова индустрия няма, а в това, което е жалко подобие на такава, актрисите си спят доброволно с режисьорите, защото са омъжени за тях.
Всъщност тук враговете на жените не са мъжете. Тук враговете на жените са… другите жени. Винаги съм го твърдяла и пак ще го кажа:
Жените сме ужасни същества. Няма нищо по-злобно, завиждащо и готово да те смачка, от един женски индивид. Жените разбират жените и се мразят помежду си.
България е страната на абсурдите, колкото и да ми се повръща от тази фраза. Жените са хем еманципирани, хем те гледат накриво, ако позакъснееш със семейството и децата. Момичетата, които се поддържат, са кифли, а онези, които не отделят толкова време за външния си вид, са се запуснали. Ако изглеждаш добре в офиса, гледат те на кръв. Ако не си в най-добрия си вид, подиграват ти се зад гърба.
Страхотно е да сме млади и да имаме хубава и перспективна работа, но ако може да сме с 16 години опит и да сме на 23. Още по-хубаво е да сме родили и поне едно дете междувременно, за да сме съвсем в крак с модата. Нямаш място под небето и шанс за слънчев лъч, ако си млад, работлив и ти се иска да бъдеш оценен. Защото, за да те оценят, трябва да ти повярват, а за да ти повярват, трябва срещу теб да стои човек, а не гигантско, ходещо, недочесано его.
Моя близка приятелка ми сподели наскоро, че никак не ѝ върви в работата и търси нови възможности. Останах искрено удивена, защото знаех, че работи в престижна компания, получава хубава заплата, има възможност за развитие, а самата тя е млада, отлично образована и много трудолюбива.
Тя ми каза, че именно там е проблемът.
