“Никой няма достатъчно доверие в мен, защото смятат, че съм твърде млада и не толкова опитна. Колкото и усърдно да работя, за тях оставам хлапето, което няма право на глас или избор, макар и да върша работата и на по-опитните и възрастни членове на екипа, които са мнозинство. Още по-лошото е, че хората над мен са жени. Ето тук започва ужасът…”
Да, ето тук започва ужасът, дами и господа.
Жените обичат да омаловажават другите жени. Тези, родили деца, се смятат за героини, извършили най-великия подвиг в човечеството. Да, избутали са на този свят друго човешко същество. Страхотно е и благодаря на майка ми за шанса, който ми е дала. Но в крайна сметка това е репродуктивната ни способност (ако сме здрави, разбира се), не магия. Ето защо ми е ставало супер смешно, когато мои връстнички навират отрочетата си в лицето ми и ме гледат със съжаление, когато им кажа, че не съм родила нито едно дете от гимназията насам.
Жените не помагат на други жени. Жените се пазят от другите жени. Ние не обичаме да си даваме стимул една на друга, ние обичаме да ни е напрегнато. Храним се с лоши емоции. Ето това е грозната истина за нас и няма да спра да я повтарям, докато все още, в 21-ви век, около мен има жени, които изпадат в пълно отчаяние заради други жени.
Няма да спра да го повтарям, докато тази мисъл не се загнезди до толкова в главата ми, че когато и аз стана по-възрастна и “помъдрея”, ще съм абсолютно сигурна как НЕ трябва да се държа и как ТРЯБВА да ценя всеки човек.
Младостта не е порок, младостта не е и безкрай. Ето защо искам всички млади жени да имат шанса да бъдат оценени правилно, докато са млади, за да не се превърнат по-късно в кисели, застаряващи лелки, работещи на гишета и каси.
Боже, толкова е хубаво да си млад, работлив и свободен! Пожелавам на всички да бъдем такива, най-вече по душа.
Източник: Edna.bg
