На стъпалата на храма седеше един сляп човек. Моят приятел ми каза: “Ето го най-мъдрия човек на страната ни”.
Доближих се до слепеца и го поздравих. Ние се заговорихме.
След известно му време му казах: “Простете моя въпрос, но откога сте сляп?”
“Аз съм сляп по рождение”, каза той.
“А от какъв род е вашето знание и вашата мъдрост?”, попитах аз.
“Аз съм астроном”, отговори той.
И като сложи ръка върху гърдите си, рече: “Наблюдавам всички онези слънца, и луни, и звезди, които са тук”.
Халил Джубран
