За добро или лошо, трудно можем да забравим гимназиалните години: несподелените влюбвания, хроничното смущение, отчаяната борба за популярност, сексуалното пробуждане, натискът на родителите и преди всичко, съревнованието - във всяко едно отношение. Какво прави този период по-важен и запомнящ се от всеки друг?

Опитът ми като еволюционен психолог ме убеждава, че има много фактори, които правят юношеските спомени толкова живи, пише Франк Макандрю в "Дъ Конвърсейшън". Но основният двигател е сблъсъкът между програмирането на мозъците ни, което се е случило в рамките на няколко милиона години еволюция, и странния социален балон, създаден от гимназията - безпрецедентно предизвикателство за праисторическия ни мозък.

Еволюционно ние сме подготвени да бъдем успешни в малка и постоянна група от свързани помежду си хора на различни възрасти, а попадаме в пълен кошер, гъмжащ от тинейджъри с бушуващи хормони.

Пикът на спомените

Повечето от нас си спомнят гимназията с една емоционална смесица от копнеж, съжаление, радост и неудобство. Силните емоции създават силни спомени. Дори музиката от онези години се отпечатва в мозъка ни по начин, който не може да се сравни с нищо, чуто по-късно.

Изследователи са открили, че съществува т. нар. „пик на спомените“, който показва, че най-силните ни спомени са свързани с неща, които са се случили във възрастта между 10 и 30.

С какво това време се откроява от останалите години? Част от причината несъмнено се дължи на промени в чувствителността на мозъка към определен тип информация през юношеските години. Емоциите са сигнал за мозъка, че се случват важни неща, а гимназиалните години са препълнени с важна инфорамация за нашите социални умения, привлекателност, статус и т.н. Тъкмо това са нещата, на които трябва да обръщаме внимание, ако искаме да изиграем картите, които са ни раздадени, за да успеем в социално и репродуктивно отношение.

Един жесток свят

Изследванията на паметта ни обясняват защо мисловните кадри от ученическите ни години остават така живи след десетилетия. Но еволюционната психология може да ни помогне в обяснението защо придаваме такова значение на тези години и защо те играят такава важна роля в това, което сме.

Например, тинейджърите често се стремят към популярност.

Както ни е известно, нашите предци са живели в сравнително малки групи. Повечето хора са прекарвали целия си живот в рамките на групата, като социалното им положение в нея се е определяло още в юношеските години.

Доколко един човек е почитан като войн или ловец, колко привлекателен е като партньор и колко буди доверието и уважението на другите – всичко това се е решавало в най-ранна младост.