Ако започнем да си блъскаме главите в дърветата, няма да ни се отрази добре. А един кълвач го прави със скорост 6 - 7 метра в секунда, около 12 000 пъти на ден, и това изобщо не му пречи.
Животът му зависи от това да си блъска главата в дърветата с висока скорост. Така той изравя насекоми, с които се храни. Понякога издълбава в дънера дупка, широка около 20 см и около 60 см дълбока, за да си направи гнездо.
Затова е развил стабилна защитна екипировка, която го предпазва от травми на мозъка, черепа и очите.
Преди година китайски учени проведоха подробно проучване, за да разберат как природата защитава главата на кълвача от травми.
Те наблюдават как птиците кълват върху сензори, записват ги със свръхскоростни камери, сканират главите им с рентгенови апарати и електронни микроскопи, дори построяват компютърни модели на черепите на птиците и ги размазват в компютърно симулирани стени.
Така откриват няколко особености, които заедно създават противошоковата система в главата на кълвача.
Главата на кълвача абсорбира шока и намалява опасността от травма. Костта, която обкръжава мозъка, е дебела, шуплеста и изпълнена с трабекули - микроскопични пластинки от тъкан, които осигуряват гъста поддържаща мрежа, която омекотява удара.
