Докато правителствата по света обмислят кога и как да премахнат ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса, на преден план излиза нова заплаха, която може да бъде описана с две думи – втора вълна. Опасенията на експертите са, че след като бъде потушена, пандемията може да се появи отново и то с още по-голяма интензивност, нанасяйки втори тежък удар върху здравните системи и икономите на страните по света, пише Блумбърг.
Какво точно представлява втората вълна?
Пандемиите са резултат от патогени, срещу които по-голямата част от населението на планетата няма имунна защита. Това им позволява да създават огнища във всяка точка на планетата. Най-често срещаният вирус, който засяга почти целия свят, е сезонния грип.
Пандемията обикновено протича по един и същи начин – нов вирус се разпространява по цял свят, след което отстъпва, подобно на цунами. Няколко месеца след това се появява втора вълна от вируса, която отново заразява голяма част от планетата.
Какво води до отстъпването на първата вълна?
Една от причините за отстъпването на сезонния грип е промяната на времето. Той се насочва към южното полукълбо, когато времето в северното се затопля, и обратното. Освен това вирусът заразява голяма част от населението, което помага за изграждането на т. нар. „стаден имунитет“, които предпазва хората, които не са били инфектирани, от циркулацията на вируса. В случая с вируса SARS-CoV-2, който предизвика пандемията от заболяването COVID-19, страните по света предприеха безпрецедентни по своя мащаб мерки за ограничаване на свободното движение на хората и за социално дистанциране, които целят да предотвратят бързото разпространение на вируса.
Как се стига до втората вълна?
Има редица възможности. В случая с грипа, водещ фактор е захлаждането на времето. Това може да важи и за коронавируса. Друг вариант е мутация на патогена. Грипът има и друга характеристика, която мутира постоянно. През есента на 1918 г. светът е залят от втора вълна от Испанския грип, която предизвиква по-голямата част от смъртните случаи при пандемията. Някои изследователи смятат, че причината за това е била мутация на вируса, която го е превърнал в непознат за имунните системи на повечето хора. Друга важна променлива е разпространението на вируса до хора, които преди това не са били изложени на него и нямат имунитет.
Защо нямаше втора вълна от SARS?
В периода 2002-2003 г. в Азия избухна епидемия от т. нар тежък остър респираторен синдром Severe acute respiratory syndrome, SARS). Тази епидемия също бе предизвикана от коронавирус, но тя така и не се превърна в пандемия, тъй като SARS не бе толкова заразен колкото вируса, отговорен за COVID-19. Разпространението на SARS бе ограничено до болниците и други места, в които хората имат близък контакт с телесни течности на заразени пациенти. Ебола вирусът е друг сравнително нов патоген за хората. В Африка периодично се възпламеняват огнища на вируса, но макар че в определени условия той е силно заразен, до момента не е имало случаи, в които той се разпространява по цял свят.
Какви са перспективите за втора вълна от коронавирус?
В Китай се наблюдават сигнали, че съществува риск от втора вълна от заразата. В някои райони на страната, които бяха отворени след продължителна карантина, отново се наложиха мерки за контрол, след като бе отчетен скок в новите случаи на заразни. По голямата част от света обаче още се бори с първата вълна на вируса. Повечето страни, които твърдят, че са поставили ситуацията под контрол, са постигнали този резултат чрез строги ограничения на движението на хора. Тези мерки забавят разпространението на вируса, но същевременно с това оставят много хора в уязвима позиция, след като ограниченията бъдат премахнати и всички започнат отново да излизат навън.
Как може да бъде предотвратена втората вълна?
Световната здравна организация препоръча ограничителните мерки да бъдат разхлабвани поетапно, за да се тества ефекта на всяка една поотделно, преди да се премине към пълното им премахване. Според експертите, ключът към поддържането на ниски нива на разпространение на заразата след премахване на ограничителните мерки е в увеличаване на тестовете и проследяването на контактните лица на заразените. Здравните власти трябва да намерят заразените, да ги изолират и да идентифицират контактните им лица, които също да бъдат тестван и изолирани при необходимост. С течение на времето е възможно достатъчно хора да бъдат изложени на коронавируса, така че да се развие „стаден имунитет“, които да спре неговото разпространение. Най-добрият вариант, разбира се, е откриването и масовото разпространение на ваксина, която да сложи окончателен край на пандемията.
Източник: Мениджър Нюз
