Любопитството към света, изследователският дух и въображението са инструментите на творчески настроения ум. Засилено светоусещане и дори емоция са в състояние да стъпят върху натрупаните опит и познания и да отключат врати към нови открития. На това е базирана цялата изследователска дейност или поне такъв е стремежът на повечето изследователски лаборатории.

Способността да възприемаме очевидното, погледнато с други очи, е качество присъщо на всеки в даден момент от живота му. Необходима е конкретна ситуация и определена нагласа, за да погледнем живота от друг ъгъл. Надарени сме с тази способност от детска възраст, когато постулатите и правилата, според които живеем, не ни обсебват с такава сила.

Любопитството към заобикалящия ни свят помага на малкото дете да опознава пространството, да трупа опит, да разпознава аромати, любими гласове и ситуации, които носят радост или крият опасности. Това е първата крачка към промените, настъпващи в живота ни.  

Преди време четох разказ на един баща, който извървял разстоянието от дома до детската градина на сина си спирайки се по улицата всеки път, когато детето било заинтригувано от нещо – лъскаво петно от бензин, ръждясала гайка, дръзко стръкче трева, подало се през пукнатината на асфалта. Всяко едно от тези неща предизвиквало удивление върху лицето на детето, а бащата с учудване забелязвал неща, покрай които минавал всеки ден без да допусне, че съществуват. Тази разходка им отнела петнайсет минути за да извървят 5-6 метра, но и  двамата се почувствали щастливи. Както сам бащата твърди „След 47 години, най- сетне, отново се учех как да вървя по улицата.”

Вярно е, че в бесния ритъм на съвременното ни ежедневие рядко можем да си правим такива подаръци, но все пак е добре да държим сетивата си отворени за тях.

Познанията и трупането на опит дават сигурност. Подпомагат увереността ни за справяне в дадена  ситуация. Конкретни правила, които се възприемат, като даденост и които наистина са начин за решаване на повечето проблеми. На това почиват и повечето образователни модели. Усвояване на определени практики, придобиване на конкретни умения, някои от които доста сложни, ни дават право да се наречем професионалисти в определена област. Всичко това е чудесно. Стъпвайки на раменете на познанието винаги имаме по-широки хоризонти. Стига тези познания да не се превръщат в рутина. Тя ограничава възприятията, вкарва ги в мисловни модели с 2D-проекция, като забравяме, че в действителността  имат своята скрита страна и дълбочина. За щастие мозъкът не е настроен да работи така. Постоянното повторение притъпява вниманието и мисълта автоматично търси алтернативи. Точно тук е необходима смелостта и въображението, да допуснем друго решение на проблема или друг подход към него. Това е начин на мислене, който ни е присъщ. Рядко си го позволяваме, защото ни ограничават предразсъдъци или предишни нагласи. Затова такива модели на поведение се срещат по-често у децата.

Джефри Арчър  има един разказ за 7 годишно  момченце, което спасява двегодишното си братче от пожар. Огънят пламнал, докато спели в стаята си на втория етаж. Единственият възможен изход бил прозорецът. Момчето сложило братчето си в сак, качило го на гърба си и се спуснало по водосточната тръба, която била отдалечена от прозореца така, че трябвало да подскочи за да се хване за нея. Всички се чудели, как е успяло да се справи? Един от присъстващите полицаи дал отговора на въпроса: „В този момент до детето не е имало възрастен човек, който да му каже, че НЕ МОЖЕ!”