Повърхностното напрежение се проявява при мокрене. Мокренето и повърхностното напрежение са в основата на явлението, наречено капилярност. Именно тя „командва” движението на кръвта и тъканните течности в организма на животните и хората.
Италианският биолог и лекар Марчело Малпиги още в средата на 17. век открива, че кръвта постепенно протича от артериалната система във венозната по микроскопични „тръбички” – капиляри. През 1920 г. Нобеловият лауреат Август Крог установява, че диаметърът на капилярите е само няколко микрона, но ако всички капиляри на само един човек се навържат на нишка, тя би могла да се опъне от Земята до Луната и обратно. По тези "микроскопични сламки" постоянно тече кръвна плазма, като поточетата продължават и в междуклетъчните пространства и лимфните системи.
Какво кара кръвта и лимфата, които са 90-92% вода, да се изкачват по тесни канали с огромна височина? Науката все още се затруднява с точния отговор на този въпрос. А водата междувременно го прави, доставяйки през капилярите на всяка от клетките ни хранителни вещества и кислород.
Капилярнoстта е от съществено значение за животa
на нашата планета. Именно поради това явление водата овлажнява земните пластове високо над подпочвените потоци и храни растенията с минерали от дълбочина десетки метри.
Истински пробив в разбирането на тези жизненоважни свойства на водата правят учени от САЩ, Швеция и Япония.
Отдавна се знае как водните молекули се организират във вид на лед - те образуват тетраедри, като всяка молекула се свързва с други четири. Екипът на Анерс Нилсън от американската Национална ускорителна лаборатория започва търсенето на подобни структури и в течната вода. За целта те насочват към нея мощни снопове от рентгенови лъчи, генерирани от Станфордския радиационен светлоизточник в САЩ и от синхротрона SPring-8 в Япония. И откриват, че водата се „подрежда” в два основни типа образувания - или много строго тетраедрични (във формата на равностранни триъгълни пирамиди), или много безпорядъчни. Тетраедричните форми се изграждали от по около 100 задружни молекули, заобиколени от безредни пространства. Самата вода е променяща се смес от двата типа структури в целия температурен диапазон, в който животът е мислим - от 0 до 100 градуса. В по-топлата вода хаотичните форми стават повече (а и по-хаотични), но тетраедричните не изчезват.
Според Нилсън водата
се организира подобно на оживен ресторант с дансинг.
В него някои посетители седят около големи маси, заемайки доста място - като водните тетраедри. Останалите са притиснати един до друг на дансинга и се движат по-бавно или по-бързо в зависимост от музиката (температурата). Между двете групи тече обмен, а когато дансингът се попрепълни, масите може да бъдат избутани далеч от него, за да има повече място за танцуващите. А когато те се поуморят, пак се организират около масите.
