В сравнение с други вещества водата има

огромна топлоемкост

и поради това е ефективен топлоносител. Ако нелюбимите за мнозина топлофикации ползваха не вода, а въздух, за да ни греят, те щяха да харчат четири пъти по-малко енергия за затоплянето му до същата температура. Но и радиаторите ни щяха да отдават четири пъти по-малко топлина. Затова водата се използва и като охладител в съответните системи (например на автомобилите).

Уникалните свойства на водата се появяват и при нагряване. Нейната температура на изпарение е изключително висока. Например, за да се изпари 1 грам вода, загрята до 100 °С, е нужна шест пъти повече топлина, отколкото за загряване на същото количество вода от 0 до 80 °C. Така пара с висока температура и високо налягане се ползва в турбините на ТЕЦ, където огромната й енергия се преобразува в електричество. Накратко - работи безотказно в техниката.

Но ако топлоемкостта на водата е винаги толкова високa, ние, топлокръвните същества, трудно бихме оцелели. Термичният баланс, необходим за поддържане на всички процеси, протичащи в тялото ни, се базира на енергията от храната, която ядем, и въздуха, който дишаме. Като се има предвид, че голяма част от нашия организъм е вода, и то с огромен топлинен капацитет, за поддържане на нормална телесна температура (36-37 °С) би трябвало да поемаме прекалено много енергия. Бихме яли страшни количества храна или, дъвчейки нещо, би трябвало да си седим върху горещите радиатори, топлейки ту единия, ту другия си хълбок.

От друга страна, ако топлоемкостта на водата беше ниска, дори и малко количество топлина, подадена отвън (например малко слънчева светлина), бързо би увеличило телесната ни температура, което също би нарушило всички физиологични процеси в организма.

Но водата е създадена като че ли точно за човека. При затоплянето й от 0 до 37 °С отначало топлинният й капацитет намалява, като достига минимум при нормалната температура на човешкото тяло. След това започва да расте. Накратко, водата работи като температурен регулатор, който изглажда резките колебания на температурата. И това е причината да са възможни топлокръвните животни, включително човекът.

Водата е инертен разтворител,

който не се променя химически под въздействието на по-голямата част от съединенията, които разтваря, и не променя самите тях. Тази характеристика на водата е от съществено значение за живите организми на планетата, тъй като необходимите за тъканите им хранителни вещества влизат във водни разтвори в относително стабилна форма.

Капилярността е друго необичайно свойство на водата, което се дължи на изключително високото й повърхностно напрежение (ПН) - 72,7 Dyn/кв.см при 20 °С. То характеризира силата на сцепление между водните молекули и формата на повърхността на течността (като например на капката). В това отношение измежду всички течности водата е на второ място след живака.

Необходимо е да се отбележи, че вътреклетъчната вода в човешкото тяло има повърхностно напрежение от около 43 дина/см2. По принцип е хубаво в организма водата да влиза „по-течна”, с по-ниско ПН, отколкото това на обичайната чешмяна вода, така че клетките да не изразходват енергия за преодоляването му. В допълнение - вода с ниско повърхностно напрежение по-лесно влиза в междумолекулни взаимодействия. За намаляване на повърхностното напрежение на водата е достатъчно леко да я постоплим.