Екип от изследователи хвърли повече светлина върху едно от най-малко изучаваните кътчета в периодичната система. Както се съобщава в Nature, учени извършиха първите въобще измервания на дължината на връзките на айнщайний.
Айнщайний е 99-ият елемент в периодичната система. Той е един от синтетичните. Не се среща в природата и може единствено да бъде създаден от хора. Процесът е изключително сложен. Ето защо ни бяха нужни цели 69 години, за да извършим подобни измервания.
Айнщайний е част от актинидите – група от най-долния ред на периодичната система, в които откриваме елементи като уран и плутоний. Екипът е разполагал с едва 200 нанограма от елемента, но те са били достатъчни, за да разберат повече за него. Дължината на връзките е от значение, тъй като благодарение на нея знаем как този елемент си взаимодейства химически. Изглежда тя е по-различна от онова, което учените очакват като цяло от елементите в групата на актинидите.
„Знаем съвсем малко за айнщайний – казва съавторката на проучването д-р Ребека Абергел от Калифорнийския университет – Бъркли. – Забележително постижение е, че успяхме да работим с толкова малко материал и да извършим неорганична химия. Важно е, тъй когато знаем повече за химическото поведение, ние бихме могли да приложим това знание и да създадем нови материали или нови технологии. Не е задължително те да са с айнщайний, но и с останалите актинидите. Можем да установим и известни тенденции в периодичната система.“
Пробата е дошла от изотопния реактор High Flux в Националната лаборатория Оук Ридж в Оук Ридж, Тенеси, САЩ – едно от малкото места в света, на които може да бъде създаден този елемент. Именно там учените са бомбардирали кюрий (още един актинид) с неутрони, за да създадат ядрена реакция, която да доведе до образуването на айнщайний. Впоследствие идва трудната част – пречистването му, тъй като процесът образува и калифорний.
Уви, пандемията от COVID-19 прекъсва работата на учените. Това не е особено хубаво, когато човек работи с радиоактивни елементи, тъй като те се разпадат с течение на времето. Изотопът, използван при проучването, е бил Айнщайний-254, а неговият период от време за полуразпад е 276 дни. Когато изследователите успяват да подновят работата си, по-голямата част от пробата вече се е била разпаднала.
„Целият научен труд е една поредица от злочести събития“, коментира д-р Абергел.
Въпреки проблемите, екипът демонстрира, че пробивите, направени през последните десетилетия, ни позволяват да изучаваме много по-подробно елементите в покрайнините на периодичната система. А това знание може да доведе до създаването на нови материали и нови технологии.
Източник: IFLScience
