3. Пасивна агресия
Когато децата растат в среда, в която са свидетели предимно на нездравословни прояви на гняв, те порастват с убеждението, че гневът е неприемлив. Ако като дете сте станали свидетели на яростно изразен гняв, тогава като възрастен бихте могли да мислите, че гневът е жестока емоция и следователно трябва да бъде преглъщан. Потискането на емоциите обаче не е полезно. Гневът е естествена, здравословна емоция, която всички изпитваме - но вместо облекчението, което идва с признаването на гнева и разрешаването на проблема, който е причината за него, оставаме ядосани и се самоизяждаме отвътре. По този начин гневът не се елиминира, а просто се трансформира в пасивна агресия.
4. Затвореност
Ако сте били пренебрегвани като дете или сте били изоставени от близките си, може би сте погребали гнева и страха си с надеждата, че само така никой никога повече няма да ви изостави или пренебрегне. В действителност обаче по този начин изоставяте себе си, вследствие на което се превръщате във възрастен, който просто не може да се справя със собствените си емоции. Пасивният човек си казва: "Аз знам какво трябва да направя, но не го правя".
Когато потискаме чувствата си, ние потискаме и собствената си същност. Заради емоционалната травма, получена в детството, може би сме се научили да прикриваме част от себе си. Като дете това може би ни е помагало, но като възрастни, се нуждаем от нашите чувства, защото в противен случай градим противоречия. Само с помощта на чувствата си можем да се опознаем, да разберем себе си и околните, да намерим своето място в света и да живеем щастливо и в хармония.
Цветелина Велчева по материали от Psychology Today
