Ако човек е израснал в емоционална нестабилна среда, ако е бил травмиран или е ставал свидетел на насилие, със сигурност ще усеща травмите на миналото върху себе си като възрастен.  Децата преживяват много по-дълбоко и емоционално случващото се в живота им. Те си имат свои лични логически пътища, по които тълкуват нещата и света около себе си. Това им помага да се чувстват сигурни и да се справят по-лесно с житейските предизвикателства. Ако обаче не успеят да си изградят правилно тази вътрешна логика, съществува огромен риск да изкривят представите си за правилно и грешно, добро и зло, да пораснат като агресивни или силно затворени хора.

Ще обърнем внимание на 4 най-общи типа травми от детството, което ни въздействат и като възрастни.

1. Фалшивото Аз

Терапевтите, работещи с пациенти, преживели травмиращи събития в детството си, споделят, че много от тях носят раните си дори в зряла възраст. Един от начините, по които тези рани се разкриват, е чрез създаването на фалшиво Аз. Като деца искаме нашите родители да ни обичат и да се грижат за нас. Когато родителите ни не правят това, ние се стараем да станем детето, което смятаме, че те ще обичат. Като пренебрегваме и/или потискаме истинските си чувства, ние създаваме фалшиво самосъзнание, сякаш ставаме друг човек, за да извоюваме любовта на родителите си, която в една здравословна и нормална среда би трябвало по право да ни принадлежи.
Такъв човек пораства като несигурен възрастен, който или постоянно търси внимание от другите, стараейки се да им се хареса, като се нагажда към чуждия вкус, или се затваря в себе си.

2. Съзнание на жертва

Ние сме това, което мислим. Затова е важно не само какво мислим за света, но и за себе си. Следователно, ако постоянно се подценяваме или сме свикнали да бъдем критикувани и подценявани, е възможно да развием комплекс за малоценност и на по-късен етап дори да сметнем, че животът ни е безсмислен.

Веднъж осъзнали това, е важно да започнем да се борим с това възприятие. Дори когато смятаме, че сме притиснати до стената,  трябва да помним, че винаги имаме избор. Ако като деца нямаме кой знае какъв контрол над живота си, то като възрастни сме способни да променим много неща. Човек е много по-силен, отколкото си мисли.