Херон без съмнение е един от най-великите учени на древността, с огромен принос в различни области на науката и технологиите. Великият александриец обаче не е бил самотен гений, който изведнъж е създал „от нищото” абсолютно немислими дотогава устройства. Например машина, подобна на еолипила, е описана 100 години по-рано в трактата De architectura на римския инженер Витрувий (ок. 80 г. пр.н.е. – ок. 15 г. пр.н.е.). Известно е, че както Херон, така и Витрувий са черпели обилно от работата на учения Ктезибий (285 г. пр.н.е. – 222 г. пр.н.е.), живял три века преди александриеца. В същото време „автоматични театри”, макар и не толкова съвършени като творенията на Херон, са били описани още от съвременника на Ктезибий Фило от Византион (ок. 280 г. пр.н.е. – ок. 220 г. пр.н.е.), известен още като Фило Механика. Казваме всичко това не за да влизаме в безсмислени спорове за

авторство на изобретения,

а за да илюстрираме факта, че Херон е наследник на древната научно-технологична революция на елинистичната епоха, започнала след смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр. н.е. В продължение на няколко века, до средата на II век от н.е., човечеството извършва сериозен скок в научно отношение. Причините тези „високи технологии” на древността да бъдат загубени, без да получат широко разпространение, са многопосочни. Важен фактор сред тях е, че по това време човечеството просто не е имало нужда от повишената ефективност, създавана от иновациите. Тогава световната икономика се е радвала на евтино изобилие от своя основен продуктивен ресурс – робите. Този ресурс е бил повече от достатъчен, за да осигури съществуването на държавите и благосъстоянието на богатите.

В крайна сметка няма съмнение, че до нас е достигнала микроскопична част от инженерните постижения на елинистичната ера, предимно под формата на арабски преписи. Всичко останало е безвъзвратно загубено в пламъците и тъмнината на миналото. Затова можем предимно да гадаем с какви технологии е разполагало човечеството много преди раждането на Христос. Факт е обаче, че дори малкото запазени инженерни постижения на тази загадъчна епоха са надминати едва през XIX век.

Автор: Начо Стригулев