Парният двигател безспорно е едно от най-важните изобретения в историята. Като минимум той е основна предпоставка за индустриалната революция, която променя завинаги живота на човечеството и поставя основите на нашата съвременна технологична цивилизация.

Повечето хора смятат, че това историческо изобретение е дело на англичанина Томас Нюкомен, който създава първия използваем парен двигател през 1701 г. Подобно на много велики открития обаче, парната машина е плод на продължителни натрупвания на познание и опит. Нещо повече, идеята за използването на енергията на водната пара витае във въздуха още от

зората на цивилизацията.

Първото споменаване на парата като източник на енергия датира от близо 17 столетия по-рано. В своя забележителен трактат Spiritalia seu Pneumatica древногръцкият математик и инженер Херон Александрийски (ок. 10 г. от н.е. – ок. 70 г. от н.е.) описва различни технологични устройства. Сред тях е и апаратът, наречен aeolipile (еолипил), който за първи път описва преобразуването на топлинна енергия в движение. Еолипилът се състои от запечатана сфера, качена на хоризонтална ос. Когато съдът бъде изпълнен с нагорещена пара под налягане, газът започва да излиза през две срещуположно разположени тръбички на кълбото. В крайна сметка реактивната сила на парата завърта сферата.

След този “двигател на Херон” трябва да изминат столетия, преди някой да изпита нужда от обуздаването на парата. Опитите за създаване на парна машина започват отново едва към края на XVII век, когато Томас Сейвъри създава водна помпа, задвижвана с пара.