Хората са свикнали да свързват позитивизма с… позитивизъм. В съзнанието им изникват усмихнати лица, бодри думи, ведри погледи. Всъщност позитивизмът може да бъде разрушителен и много повече да наранява, отколкото да помага. Може би не го правят съзнателно, но с реплики като „Мисли позитивно!“ всъщност създават впечатление не само за повтаряне на заучени фрази, но и за липса на каквато и да било искреност или съчувствие.

Whitney Hawkins Goodman, LMFT, създател на The Collaborative Counseling Center, създава графика, която много добре представя разликата между искрената подкрепа и токсичния позитивизъм.

Ето как звучи истинската подкрепа:

* Сигурно ти е много трудно, но вярвам, че ще се справиш, защото и преди си се справял с трудности!

* Много неща могат да се объркат. И много неща не са наред. Но знам, че ще успееш да подобриш нещата. Искам да ти помогна да го направим заедно.

* Дай воля на чувствата си. Не е нужно да си силен през цялото време. Отпусни се, излей чувствата си и после ще измислиш план за действие.

* Съвсем нормално е да си изпълнен с гняв и негативни чувства, в правото си си да се чувстваш зле.

* Не мога да си представя колко ти е тежко. И аз съм бил в подобна ситуация, но всеки преживява нещата различно. Ако мога с нещо да ти помогна, само кажи.

* Ако мислиш, че няма да ти стигнат силите, откажи се. Провалът не е нещо срамно. Всеки провал е част от растежа.

* Нищо чудно, че в момента не можеш да видиш нищо хубаво в цялата работа. Надявам се след време да успеем заедно.

Ето как звучи токсичният позитивизъм:

* „Ще го преживееш!

* Не бъди толкова черноглед!

* Гледай малко по-позитивно на нещата!

* Бъди оптимист!

* Не преувеличаваш ли? Не прави от мухата слон!

* Животът ни изпраща само изпитания, които можем да понесем!

* Не се отказвай толкова лесно, провалът не е вариант!

* И на мен ми се е случвало същото. Знам как се чувстваш!

* Нищо ти няма, ще се оправиш.

* Горе главата! Аз какви по-страшни неща съм преживявал!

* Нищо му няма на детето. Моето е същото.

* Знам за какво говориш, и аз съм по същия начин.

* Всичко ще се оправи, ти само мисли положително!

Ако имате такъв „приятел“, който ви залива с токсичния си позитивизъм, не се колебайте да се освободите от вредното му присъствие в живота ви. Не се чувствайте виновни, когато страдате или когато проявявате слабост. Истинските приятели уважават начина, по който се чувстваме, и не ни сравняват постоянно с другите хора. Приятелството е в умението да изслушваме; да подадем ръка, когато е нужно; да дадем съвет, когато е потърсен;  и да позволим на някого да се чувства по начина, по който се чувства.

Цветелина Велчева