Ако често посягате към бутона “snooze“ (от англ. – „дрямка“), когато алармата ви буди всяка сутрин, не сте единствените – ново изследване открива, че 57 процента от възрастните имат навика да остават в леглото до повторния (или третия, дори четвъртия) зов за събуждане.
Повсеместното разпространение на бутона “snooze” свидетелства за неговата популярност – трудно ще се откриете приложение за смартфон или будилник без подобно нещо – въпреки че редица експерти предупреждават, че тази практика е вредна за тялото ни.
Учените, изследващи съня, твърдят, че на теория алармите биха могли да прекъснат цикъла ни на сън, което от своя страна да затрудни събуждането. Когато сме полузаспали, бутонът “snooze” изглежда по-привлекателен от всякога… Изключването на алармата за още няколко минути обаче вкарва тялото ни в следващия цикъл на съня и малко след това отново го прекъсваме.
Въпреки че репутацията на бутона “snooze” е особено отрицателна, съществуват малко солидни доказателства за въздействието му върху тялото ни. По-голямата част от нещата, които знаем по темата, са извлечени от изследвания върху поведенията, свързани със съня или стреса.
„Като цяло медицинското съсловие е против използването на „snooze”, но когато започнахме да търсим категорични данни, такива нямаше“, казва неврологът Стивън Матингли от университета „Нотр Дам“ в Индиана.
„Сега разполагаме с данни, които доказват колко често се използва – и все още има толкова много неща, които не знаем“.
Проучването обхваща 450 възрастни и се основава на данни, въведени в ежедневни проучвания на съня, и добити от различни носими устройства. То открива, че жените са с 50 процента по-склонни да прибягнат до “snooze” от мъжете. Същевременно хората, които често натискат този бутон, проследяват по-малко стъпки през дните, отколкото онези, които твърдят, че не го ползват (и показват повече признаци на нарушения на съня).
Учените взимат предвид и индивидуалните предпочитания за сън. Совите например ползват “snooze” по-често и твърдят, че като цяло се чувстват по-уморени. По-младите също прибягват по-често към този бутон.
Тези данни не доказват каквато и да било пряка причинно-следствена връзка между бутона “snooze” и оставането до по-късно или по-малката активност през деня. Те обаче показват, че ако „snooze” се отразява благоприятно на едни, то определено влияе зле на други. В края на краищата – всички спим различно.
Вероятно не е изненадващо, че хората, които ползват “snooze”, са по-склонни да виждат положителните страни на този бутон – те твърдят, че след това се чувстват по-бодри и имат по-добро настроение. Същевременно участниците, които не прибягват до “snooze”, по-скоро не са съгласни, че подобни ползи са възможни.
Сред основните причини за натискането на бутона са „Не мога да стана при първата аларма“ и „защото ми е удобно в леглото“. Изследователите обаче смятат, че фактът, че всеки трети човек в САЩ не се наспива достатъчно, е показателен и вероятно това е и основната причина, поради която повече от половината от участниците в проучването ползват “snooze”.
“Ако погледнем критично на нещата, тези статистики са представителни единствено за малка част от населението, която вероятно се намира в най-изгодна позиция по отношение на навиците, свързани със съня“, казва Матингли. „Нямаме никаква представа как стоят нещата при различните възрастови групи (например тийнейджъри), в домакинствата с нисък доход или при което и да е друго население, което в исторически план страда от по-голяма липса на сън, отколкото участниците в това изследване.“
Екипът, който провежда това изследване, не твърди, че бутонът „snooze” ни помага или ни вреди. Вместо това подчертава, че необходимостта от каквото и да било събуждане не е от полза за цялостното ни здраве.
С други думи – решението се крие в по-продължителния сън, а не в по-малкото натискания на бутона “snooze” – сън, който е с подходящата продължителност, който е регулярен и, доколкото е възможно, необезпокояван.
Що се отнася до бутона “snooze”, изследователите биха искали да видят по-детайлни проучвания върху неговото въздействие (и върху по-голям брой хора). По този начин те ще могат да се запознаят както с потенциалните недостатъци от натискането му, така и с някои от положителните.
„Ако натискате “snooze” и впоследствие сте по-бдителни зад волана по пътя към вашата работа, това може да е полезно“, казва Матингли. „Ако намалява зависимостта от кофеина, то това е друга полза.“
„И той, подобно на стреса, не нещо еднозначно лошо. Някои видове стрес са полезни – затова имаме реакцията „битка или бягство“. В определени моменти той е необходим. Възможно е да има случаи, когато натискането на бутона “snooze” всъщност да е полезно.“
Изследването е публикувано в Sleep.
Източник: Science Alert
