Като цяло се приема, че кърмата е по-полезна за бебето от купешките формули. Уви, понякога (по различни причини) кърменето не е вариант за много жени.

Има светлина в тунела обаче. Ново изследване успя да установи един от ключовите компоненти, които правят кърмата толкова специална. И сега, въоръжени с това знание, учените са  напът да създадат подобрена бебешка формула, която ще е също толкова питателна, колкото и кърмата (включително ще спомага за развиването на мозъка).

Кърмата не съдържа просто калории, които захранват бебето. В нея откриваме и множество други полезни компоненти – например бели кръвни телца, които помагат при битката с инфекциите, както и специални питателни вещества, които допринасят за изграждането на здравословен микробиом в храносмилателната система. Всичко това стимулира растежа, заздравява имунната система и като цяло влияе благоприятно на цялостното състояние на бебето. Още по-важното в случая е, че някои съставки изглежда имат и централна роля при развиването на мозъка.

Един от специалните компоненти на кърмата са капчици мазнина, покрити с мембрана с питателни вещества, включително протеини, захари и липиди. Въпреки че не е съвсем ясно защо тези съставки в съдържащата мастни глобули мембрана (MFGM) са толкова важни, те не се срещат в много от бебешките формули.

 „Откриват се все повече доказателства, които показват, че питателните вещества в мембраната са важни – казва един от авторите на изследването проф. Джон Коломбо от института Life Span към Канзаския университет. – В хомогенизираната формула капчиците се разпадат и тези питателни вещества от мембраната обикновено се отстраняват.

За да проверят важността на MFGM, учените провеждат контролирано клинично проучване върху близо 300 новородени в Китай. Половината от тях са били хранени със стандартна формула, докато другата – с MFGM от крава.

Оказва се, че формулата, обогатена с MFGM, е довела до някои наистина впечатляващи резултати. Половината от бебетата, които са я приемали, са имали много по-висок резултат по отношение на своето невроразвитие от 4- до 9-месечна възраст. Умението им да задържат вниманието си също е било подобрено (на 1 годинка). Отчетени са и малко по-добри езикови умения на 18-ият месец от развитието им. На фона на всичко това са имали и по-малко проблеми със стомашно-чревния такт и дихателната система.

Проучването на MFGM е все още в зората си, тъй че учените не са сигурни за естеството на асоциацията с когнитивното развитие. Въпреки това връзката е впечатляваща и са необходими още проучвания по темата.

Източник: Journal of Pediatrics