Изглежда мотивацията им за физическа активност е била генетична. Всички наследяваме от родителите си гени, които играят ключова роля в развитието на мозъка ни – някои от тях могат да ни накарат да копнеем за активност. Мозъците на бягащите мишки имали по-голяма допаминова система и зони, които отговарят за мотивацията и възнаграждението. Те изпитват нужда от активност. В противен случай мозъците им реагират като на наркотично зависими, които са лишени от кокаин или никотин. Те са генетично пристрастени към бягането.
Наследяваме гени, свързани с различни черти на характера – от импулсивност до склонност към отлагане, работна етика и чист мързел. И се оказва, че мързелът за физическа дейност може да е свързан с „ген на излежаването” – или по-скоро на мутация в нормален ген, който регулира степента на активност. Този ген е отговорен за един определен тип допаминов рецептор. Без него ще предпочитате да си седите и да вършите по-малко работа от тези, които имат правилно функциониращ ген.
Истината е, че желанието да сте активни може да не зависи изцяло от вас, но има и множество възншни фактори, които играят роля в това. Което значи, че не сте обречени на мързелив живот. Въпреки че промените може да са много трудни за някои, знанието е сила. Ако мислите, че сте генетично мързеливи, станете от дивана и се борете с ДНК-то си. Накрая мозъкът ви ще ви възнагради.
