Докато властите на големите градове безуспешно се опитват да се справят с автомобилните задръствания, математици от университета в Сеул предложиха просто и изящно решение.
Те създадоха базов модел, в който условно разделят автомобилния трафик на три основни типа транспортни потоци. Първият от тях може да се охарактеризира като „свободен поток”, в който автомобилите без проблем, с максимална скорост. Вторият тип – когато автомобилите са принудени да се движат с много по-ниска скорост, но без да се стига до спиране. И накрая, в третия тип е кошмарът на всеки шофьор – когато скоростта на транспортния поток пада до нулата – т.е. колата „пълзи” и спира непрекъснато.
Учените анализирали какво се случва между тези три фази и разработили лесен алгоритъм, позволяващ максимално бързо да се премине от трета във втора, а след това и в първа фаза, съобщава Technology Review.
За да обяснят процеса на „разсейване на задръстването” математиците разделят шофьорите на два основни психопрофила – „оптимисти” и „отбраняващи се”.
Първите, с риск при всяка следваща маневра да влязат в багажника на автомобила пред тях, набиват спирачки в последния момент или спират на минимална дистанция. Водачите от втората група правят точно обратното – поддържат прекалено голяма дистанция от съображения за безопасност.
По правило повечето водачи се озовават в отбранителна позиция след като вече са попаднали в задръстване. Ако болшинството постъпваше точно по обратния начин, то сигнализацията на стоповете при намаляване на скоростта или спиране ще се предава много по-навреме и по-равномерно по веригата като така, съвсем естествено потокът ще забави движение още преди попадане в основната „тапа”. С други думи, ако автомобилите, придвижващи се към задръстване спазват по-голяма дистанция, а тези, които го напускат – по-малка, то дължината и интензивността на задръстването ще се съкрати до минимум, твърдят математиците.
Според авторите на изследването Хън Къен Л и Бом Джун Ким този алгоритъм е напълно възможно да се въведе в контрола на трафика в големите градове, като се зададе в автоматичните компютърни системи за управление на самите автомобили така че бордовият навигатор да намалява и увеличава скоростта където е нужно, за да намали до минимум човешкия фактор.
