Край на прането, безпроблемно пиянство и други технологии, които ще зарадват силния пол

09 октомври 2019 г., 09:36
268

Снимка: Dean Drobot / Shutterstock

Епични злини от векове тровят живота на човечеството и по-точно на по-грубата негова половина – негово величество мъжа.

Защо са ни космически кораби и ядрен синтез, ако махмурлукът продължава да ни измъчва рано сутрин? И ако фундаменталният проблем с перманентната липса на (подходящите) жени остава неразрешен? Или пък петната от храна все така се целят в най-хубавите дрехи от мъжкия гардероб?

В зората на 21. век като краен технооптимист тая надежда, че е близко времето, когато учените най-сетне ще отърват нас, мъжете, от тези неволи. Ето няколко предложения как точно да стане това.

„Вълшебният” алкохол

Цикличността пиянство-изтрезняване е вградена в ДНК-то на мъжа. В началото се радваш на добрите ефекти на алкохола – щастие, отпускане, повишена комуникативност. Лихвата за кредит „Алкохолно щастие” обаче често е солена – замайване, гадене, желание да си отрежеш главата, когато те догони махмурлукът. Безспорно пиенето е проблем и за двата пола, но традиционно мъжете сме по-уязвими и носим този тежък кръст вече хилядолетия.

Има обаче светлина в края на тунела

и тя се нарича синтехол по името на напитка от Star Trеk. Създателите на синтехола твърдят, че той има всички позитивни ефекти на традиционната пиячка, но за разлика от нея не влияе на центровете за движение в мозъка и дори да се напиете със синтехол, спокойно ще питате „Ти мене уважаваш ли ме!?”, без да плетете език и крака. Освен това в тялото синтехолът не се разгражда на токсични субстанции, както го прави алкохолът, и не предизвиква гадене, натравяне и махмурлук. Как става магията? Напитката има ефект, сходен с този на валиума, и активира без странични ефекти онези части в мозъка, които ни носят радостта по време на пиене.

Магьосникът зад вълшебната напитка е професор Нът. Той и неговият екип я разработват в лабораториите на “Импириъл Колидж” в Лондон. Нът обяснява, че към напитката може да се създаде и „изтрезвителна” таблетка, която при необходимост веднага да премахне еуфоричния ефект от напиването. Аз и милиарди други мъже по света можем само да стискаме палци на добрия професор да успее да реализира и разпространи изобретението си успешно.

Клонирай ми коса

Да оплешивееш, преди да навършиш 30 години, е бич за самочувствието. Дори в по-напреднала възраст е зле косата да реши да ни напусне, сякаш си тръгва и последната следа от младостта.

За косопада можем до голяма степен да се сърдим на дермалната папила - малкото образувание на кожата, което се „накокошинва” при студ и съхранява косъма. В даден момент тя започва да произвежда по-тънки и незабележими косми, което в крайна сметка води до оплешивяването.

За да си възвърнат част от загубената „територия”, мъжете се подлагат на болезнена хирургическа процедура – изтръгване на дермалните папили от тила и присаждането им на оголените места.

Освен че едва ли е много приятно,

това си има и видим страничен ефект – оредяването на косата отзад. Не на последно място процедурата е силно ограничена във възможностите си, тъй като можем да си „отскубнем” само определено количество коса за трансплантация.

Тук надеждата ни се крие в Бесъм Фарджо, специалист по лечение на косопад. Лекарят работи към британската компания Intercytex.

За да отърве силния пол от плешивостта, Фарджо взема 100 здрави папили от скалпа и ги клонира в лабораторията си, докато не станат милиони. След това те се имплантират на желаното място. Предимствата са очевидни – по-малко скубане и повече възстановена коса. Методът е все още в експериментална фаза, но ако се увенчае с успех, дали не е редно да дадат една Нобелова награда на доктора?

Война срещу лекетата

Мразя да работя с пералня почти толкова, колкото и да простирам и гладя. За съжаление често ми се налага да правя и трите, тъй като храната и напитките имат неприятния навик да се стремят към най-хубавите ми дрехи. Особено след по-буйни партита човек гледа петната по копринената си риза и се чуди това дреха ли е или произведение на модерното изкуство. Освен че е досадно, прането често е безпомощно пред най-упоритите петна, каквото и да твърди леля Мария от телевизора.

Изследователи от университета „Монаш” в Австралия смятат, че са намерили истински убиец на този род петна. Учените покрили вълнен плат с нанокристали от титаниев двуокис и разсипали малко вино върху него. Под влияние на слънчевите лъчи титаниевият двуокис формира

радикали, които буквално „изгарят” виното

и премахват петното от плата в рамките на 20 часа. Въпросните радикали са доста добри в разграждането на други видове органична материя, затова титаниевият двуокис намира широко приложение в редица материали, като самопочистващите се бои. Според Уалид Дауд от екипа ентусиасти обаче втъкан в плата, той не причинява вреда на кожата, нито на вълнения плат.

Друг подход за справяне с проблема с петната е плат, който да отблъсква мазнината. Мазнината има много добри проникващи свойства и попаднала върху някаква тъкан, вратовръзката ви например, бързо се разлива по нея, попива и премахването е ад.

Е, може би скоро няма да е така. Учени от Масачузетския технологичен институт, ръководени от специалиста по механика Робърт Коен и химика Гарет Маккинли, работят над материя, която

отблъсква всякакви течности, дори и мазнина.

Нейната микроструктура е такава, че по повърхността си образува нещо като миниатюрни въздушни джобове. Когато капка мазнина падне върху тъканта, тя не попива, а запазва формата си подобно на дъждовна капка върху листо. Така лесно може да бъде изтръскана без щети за официалния костюм или любимите дънки.

Потенциалът и на двете изобретения е страхотен. Край на петната от кафе, вино и други вкусни, но цапащи удоволствия. Ако учените се понапънат и намерят ефикасен начин за справяне с потта или с бактериите, които се хранят с нея (да, оттам идва онази особена миризма на коша с дрехи), то нашата свобода от пране би била тотална.

Да си направим жена!

И за финал: как науката да удовлетвори мъжкото либидо? Първичното желание на мъжа крепи обществото цяло и задвижва световната икономика. Уви, доста от нас, XY-хромозомните, сме доволно смотани, срамежливи, непривлекателни и често си оставаме само с желанията.

Е, щом на света няма жена, която да ни погледне, нека си направим една. Неслучайно и научната фантастика доста обстойно разглежда темата за сексапилните женски роботи, които, кой знае защо, намират всякакви смотаняци за безумно привлекателни. Мечтите, разбира се, са безплатни, но в реалността най-близкото, до което сме стигнали в това направление, се нарича Roxxxy. Кибермацката е женски андроид с фигура, спазваща анатомичните пропорции на човешкото тяло, и с изкуствен скелет, покрит със синтетична кожа.

Външността на Roxxxy може да се оформи по поръчка, а характерът й разполага с 5 степени на поведение -

от срамежливост до авантюристична разюзданост. Създателят й Дългас Хайнс красноречиво описва своето творение: “Не умее да чисти с прахосмукачка, да готви и мие чинии, но може да прави всичко друго, ако разбирате какво имам предвид”.

Инженерът допълва, че освен секс партньор Roxxxy може да бъде и събеседник и да „разговаря” на теми, които, разбира се, отговарят на интересите на собственика й. Интересно е да се отбележи, че Хайнс е работил в отдела за изкуствен интелект към лабораториите на Bell и че идеята за андроида му дошла, докато обмислял как да пресъздаде личността на свой познат, загинал в атентатите на 11 септември 2001 година.

Roxxxy е много далеч от синтетичните изкусителки от киното и литературата, но все пак е някакво начало. С развитието на изкуствения интелект и синтетичните мускулни влакна кой знае как ще изглеждат тези роботи след едни 10-20 години.

В заключение бих добавил, че от всички гореизброени проекти сексуалният робот е вероятно най-далечният във времето, така че съветвам събратята си по пол да не възлагат много надежди в тази насока.

Николай Тодоров

Ключови думи:
Коментари