„Това изследване показва, че остаряването е много динамичен и пластичен процес и следователно е по-податлив на терапевтични интервенции, отколкото сме смятали по-рано.“ Снимка: Shutterstock
За първи път учени успяха да обърнат процеса на стареене при живи животни, използвайки клетъчно препрограмиране. Благодарение на този метод мишки, страдащи от преждевременно остаряване, живеят с 30 процента по-дълго в сравнение с контролна група.
Методът включва използване на индуцирани плурипотентни стволови клетки (иПСК), които позволяват на учените да препрограмират специализирани клетки до основно, „ембрионалноподобно“ състояние. Оттук иПСК могат да се развият като други типове клетки в тялото. Сега учените показаха, че препрограмирането на клетки е в състояние да подмлади живи същества.
„В други изследвания учените напълно са препрограмирали клетките чак до началното им състояние, в което са подобни на стволови клетки“ – казва Прадийп Реди от Института по биология Солк.
„Но ние за първи път показваме, че чрез експресия на тези фактори за кратък период може да се запази идентичността на клетката, като в същото време се върнат на заден ход свързаните с възрастта белези.“
Техниката иПСК е разработена от японския учен Шиня Яманака през 2006 г., когато той открива, че диференцираните клетки могат да се превърнат обратно в ембрионалноподобни стволови клетки, като се индуцира експресията на четири гена, които днес са известни като „фактори на Яманака“.
Но въпреки че препрограмирането на клетки до ембрионалноподобно състояние звучи като нещо, което може да подмлади организмите, то довежда и до опасни усложнения. Изследвания през 2013 и 2014 г. показват, че иПСК в живи организми може да бъде фатално: резултатите са ракови образувания или недостатъчност на органите, защото възрастните клетки губят своята идентичност.
„Очевидно има логика в това – казва специалистът по епигенетика Волф Рейк от Кеймбридж, който не е част от екипа на изследването.
„При иПСК рестартирате клетъчния часовник обратно до нула. Връщането до нула, до ембрионално състояние, вероятно не е това, от което имате нужда, така че се питате – колко назад трябва да се върнем?“
Мисленето в тази насока кара учените от Института Солк да опитат частично препрограмиране.
