Малките деца, чиито родители им четат по пет приказки на ден, отиват на детска градина с близо милион повече думи в речника си в сравнение с онези деца, чиито родители не им четат изобщо, установи ново изследване. Тази шокираща бройка предполага и всички форми на една дума (глаголни времена и наклонения, членувани съществителни и прилагателни с техните различни родове и числа; формите на местоименията и т.н., както и всички умалителни, увиличителни форми, жаргонни думи и др.).
Джесика Логан, специалист по ранно детско развитие, от университета в Охайо, казва, че „пропастта от един милион думи“ е ключът към обясняване разликата между речниковия запас и уменията по четене между децата, а по-късно - и между възрастните.
Дори ако на детето му се чете по една приказка на ден, то пак ще знае до 5-годишна възраст близо 200 000 повече думи в сравнени с онова, на което никога не е било четено. Децата, на които родителите четат, ще бъдат значително по-подготвени впоследствие да видят и възприемат тези думи на хартия, когато отидат в училище. Те много по-лесно ще се научат да четат и да пишат. Освен това ще развият и отношение към книгата като ценност и към четенето като задушевно и обогатяващо преживяване.
Джесика Логан споделя още, че е шокирана да се среща в практиката си толкова често с родители, които открито и без притеснение завяват, че никога не са чели книжки на децата си. Заедно със свои колеги провеждат експеримент, при който подбрали на случаен принцип 30 книги – половината с картинки и по-големи букви за току-що проходили и проговорили деца, половината с картинки и по-ситни букви за деца над 3-годишна възраст. Установили, че книжките за най-малките съдържат средно по около 140 думи, а тези за по-големите деца – около 228 думи.
