Опитът на родителите да наложат авторитета си, без да стават авторитарни, невинаги носи успех.
Те пробват какви ли не трикове, но често не им се получава.
Детето успява да ги извади от кожата им, като непрекъснато хленчи и мрънка.
Каквото и да му предложат, отговорът е „не“.
Негативното му отношение към всичко не означава, че то е безотговорно и, че иска непрекъснато да ви се противопоставя.
Понякога е достатъчно сигналите, които дава, да се „разчетат“ максимално точно. В това отношение така наречената „позитивна“ дисциплина може да е от помощ.
Отрийте причината за отказа
Дори да ви се струва, че детето без причина и само, за да ви ядоса, и повтаря „Не искам!“, това не е така.
С отказа си то дава сигнал, който трябва да разшифровате.
Ако например всеки път щом дойде време за лягане, то систематично отказва да си легне и прави сцени, помислете какво му липсва.
Защото някаква негова нужда вероятно не е задоволена и то търси начин да компенсира.
Щом откриете за какво става дума, вероятно проблемът ще се реши от самосебе си.
Най-често при малките деца това е нуждата от повече внимание.
Така че, ако сутрин хлапето отказва да се храни или облича само, вероятно така иска да ви принуди вие да се занимавате по-дълго с него.
Пробвайте да му отделете време.
Специално и само за него – прекарвайте половин час заедно, без да се разсейвате с нищо друго.
Този прост трик може да реши проблемите като с магическа пръчка.
Възползвайте се от щуротиите му
Всяка беля и щуротия може да е стъпка напред и може да бъде превърната в елемент за обучение.
Ако например разлее чашата със сок, докато я носи към масата, не крещете „Къде гледаш! Защо не внимаваш?“
Приложете изпитана стратегия.
Предложете му да избърше масата, отново да си сипе сок и да го сервира.
Защото това е единственият начин то да се научи. Имайте търпение и проявете такт.
Попитайте детето от какво има нужда, за да почисти по-добре.
Така то ще развива умения, които ще са му от полза по-късно в яслата, детската градини и в училище.
Продължава на страницата на Новите родители
