Изненадващо откритие свърза киселия вкус с вътрешното ухо и равновесието

27 ноември 2018 г., 14:40
1176

Неведоми са пътищата на еволюцията.

Снимка: Julenochek / Shutterstock

За разлика от сладкото и горчивото, при които биолозите са идентифицирали точно кои протеини от вкусовите клетки на езика „разпознават“ съответните молекули, киселия вкус на киселини като лимонов сок и оцет доскоро оставаше енигма. Наскоро учени откриха протеин във вкусовите клетки на мишките, който играе ключова роля в усещането на киселото.

Странното е само, че биолозите познават този протеин от години. Преди той е бил открит във вътрешното ухо или вестибуларния апарат, на мишките, хората и много други животни, тъй като е необходим за поддържането на чувство за равновесие.

Подобни открития се натрупват все повече в последното десетилетие, тъй като изследователите имат все по-детайлен поглед върху това кои гени използват клетките. Така учените са открили, че рецепторите за мирис работят и в бъбреците, рецепторите за горчиво присъстват в синусите и тестисите, а в пикочния мехур присъстват рецептори за сладък вкус. Изглежда, че тези протеини действат като сензори в тези и други тъкани. Но вместо да изпращат послание за ягодата, която отхапвате, те имат функцията да изпращат съобщение за нахлуващи бактерии, например, или за регулиране на кръвното налягане след ядене. Очевидно еволюцията обича многофункционалните инструменти. Все още учените не са

установили точно защо протеинът, наречен Otop1, се използва и от ухото и от езика. Но в това припокриване се открива логика. Способността да пазим равновесие зависи от образуването на мънички кристали калциев карбонат във вътрешното ухо. Те стоят върху чувствителни космени клетки и се местят леко, докато се движим, като по този начин осигуряват обратна връзка за положението на тялото ни. Тези кристалчета обаче се разтварят в киселинна среда. Вероятно чувствителността на Otop1 към киселини играе важна роля в процеса на създаване на тези кристални структури. Но точно каква роля играе Otop1 предстои да се изследва, обясняват авторите на изследването, публикувано в началото на 2018 г. в научното списание Science. Забележително е обаче да се наблюдава как на две толкова различни места, като устата и ухото природата е възложила на един и същи протеин две толкова различни задачи.

Източник: New York Times / Science Daily

Коментари