Анализ, направен на 3,5 милиони кръвни изследвания, установи, че човешките хормони се променят в зависимост от сезона, макар и колебанието им да е малко.
Да вземем за пример хормоните, произвеждани от хипофизната жлеза – те контролират репродуктивната дейност, метаболизма, стреса и лактацията. Техният пик е в края на лятото.
Периферните органи, които попадат под контрола на хипофизата (като например тези, които произвеждат половите хормони или щитовидния хормон T3) пък са най-активни през зимата.
Тестостеронът, естрадиолът и прогестеронът от своя страна са най-много в края на зимата или пролетта.
Резултатите предоставят най-убедителното доказателство до момента, че хората разполагат с вътрешен сезонен часовник, който се отразява на хормоните ни в зависимост от годишното време.
„Наред с множеството проучвания върху зимно-пролетния пик в човешките функции и растеж, хормоналната сезонност ни подсказва, че, подобно на останалите животни, и хората имат физиологически сезонен пик на основните си биологични функции“, пишат авторите.
Задвижващият го механизъм не е известен, но авторите на изследването, ръководени от А. Тендлър и А. Таней, допускат, че има целогодишна мрежа за обратна връзка между хипофизата и периферните жлези в тялото.
Хормоните, произвеждани от хипофизната жлеза (и които са настроени по специфичен начин към слънчевата светлина) вероятно „захранват“ тези органи в рамките на цялата година, а това от своя страна им позволява да нараснат до функционална маса по такъв начин, че да съвпадне със сезоните.
Това не се различава от известното за животните, при които флуктуация в някои хормони води до сезонни промени в репродукцията, дейността, растежа, пигментацията, миграцята. При северните елени например през зимата намалява лептинът и това снижава потреблението на енергия, намалява телесната температура и им пречи да се възпроизвеждат. Резус макаците, които живеят близо до Екватора, овулират значително повече след мусоните и така малките им се раждат преди началото на влажния сезон.
Проучването е публикувано в PNAS.
