Широко известен и ценéн за неговите научни и художествени постижения, геният на Леонардо Да Винчи е бил толкова голям, че дори и днес ние все още научаваме нови неща за неговата забележителна работа.

Последната илюстрация за това идва под формата на серия от груби скечове, намерени в белите полета на една от неговите тетрадки – писания, които досега са били пренебрегнати като “случайни драсканици”.

След внимателен анализ на бележките, Професор Иън Хъчингс от университета в Кеймбридж разбира, че тези “драсканици” съвсем не са случайни, а напротив, представляват нещо изключително значимо за история на науката и именно, първия познат запис на законите на триенето.

“Скечовете и текстът показват, че Леонардо е разбирал основите на триенето през 1493 година,” казва Хъчингс. “Той е знаел, че силата на триене, която действа между две плъзгащи се повърхности е препорционална на тежестта, пристискаща повърхностите заедно и че това триене е независимо от видимата област на контакт между двете повърхности”.

“Ефективно, това са “законите на триенето”, така, както днес обикновено приписваме като кредит на френския учен Гийом Амонтон, който е работил двеста години по-късно”.