Д-р Боримир Фурнаджиев: Най-вредни са музикалните плейъри

24 май 2019 г., 08:23
6255

Съществуват лекарства, които хранят мозъка и подобряват слуха с 20-30%, казва специалистът по уши, нос, гърло и отоневролог. Снимка: Shutterstock

Д-р Боримир Фурнаджиев е сред малцината УНГ отоневролози в България, които съчетават познанията на тези наглед две отделни направления в медицината. Специалист с повече от 30 години практика, д-р Фурнаджиев е автор на над 100 научни публикации в различни издания у нас, в Израел, Франция, Гърция и САЩ. Специализирал е в Рамат Ган, Израел, а първите си стъпки в медицината е направил при бащата на българската отоневрология проф. Атанас Кехайов.

***

-  Д-р Фурнаджиев, защо съвременният човек все повече страда от проблеми, свързани с преждевременно влошаване на слуха?

- За вредните ефекти на шума започва да се говори от началото на 20. век, когато индустриализацията в Западния свят напредва. Установява се, че хората, работещи при висок шум във фабрики и заводи, се уморяват много по-бързо. Още първите изследвания показват, че високите средни стойности на шума са свързани със здравословни проблеми. Тази тенденция се запазва, а се появяват и нови дразнители. Един от най-вредните фактори в момента е широката употреба на различни портативни музикални плейъри. При тях шумът действа директно върху тъпанчето, което е особено опасно, ако ползвате малки слушалки, които се поставят вътре в ухото.          

-  Колко опасен е високият шум за здравето ни и какво не знаем за него?

-  Шумът или звукът като цяло има две стойности – честотна характеристика и децибел. Специално децибелът се измерва от 0 до 120, като 120 децибела е горната граница, отвъд която се появява усещането за болка в човешкото ухо. Нормалната мощност на говора е около 20-30 децибела. Шумът, който стига до 85 децибела, не се води за вреден. Ето защо например нормално изискване е музиката от оркестъра в един ресторант да не надвишава 45-50 децибела, а промишленият шум - 85. Когато шумът се покачи над тази граница, вече е необходимо да се използват предпазни средства, а работата в такива условия се води за вредна. Силният шум води до склерозиране, вкостяване на костиците в средното ухо, чукче, наковалня, стреме, като връзките между тях стават изключително твърди – заболяване, познато като отосклероза.

А какво да кажем за скритите ефекти от излагането на продължителен шум?     

-  Веднага ще ви изброя няколко такива – това са главоболие, болка, по-бърза умора. Защо се получават те? Важно е да отбележим, че клетките в мозъка са диференцирани. Част от тях отговарят за шума, до тях обаче има такива, които са свързани с емоциите, с вкуса, обонянието и т.н. Така съгласно ефекта на доминото засягането на слуховите клетки и преди всичко тяхното умиране води до засягане и на съседните клетки. Ето защо може да усетите въпросното виене на свят, изморяване или главоболие, което да прерасне в мигрена. Още по-страшно е, когато се засегнат и клетките, свързани с паметта. Те може да предизвикат дори по-ранни симптоми на болестта на Алцхаймер.
Друго потенциално състояние, което може да се развие от силния шум, е миниероподобен синдром. При него се появяват гадене, повръщане и сърцебиене. Последното на свой ред може да ускори кръвното налягане и пулса. Понякога в по-напреднала възраст мозъкът „изяжда” някои гласни, например „ъ”, и в резултат хората не са в състояние да различават думи като „къща”, „тъща” и „мръщя” например. Състоянието се нарича рекруитман. Парадоксално е, че възрастните хора увеличават звука на телевизора, за да чуват тези гласни, а при тих говор с ясен тембър чуват добре и нормално. Всичко това е комплексно състояние, но една от причините за него е и влошеният слух.

-  Кажете няколко думи за битовите шумове, на които всеки от нас е подложен всекидневно – прахосмукачката, съседите, транспортния трафик. Опасни ли са за здравето ни?

-  При шумове до 35-45 децибела не се нарушава комфортът на слушане. Ето защо е полезно да обръщате внимание на уредите, които купувате – там би трябвало да е указано какво е шумовото ниво, което създават те. Проблемът обаче е по-сериозен, когато става въпрос за шумове от трафик. Дори по-ниски стойности, като 60 децибела, които са под границата на болката, могат да предизвикат увреждания, ако сме изложени на тях постоянно. В такива случаи резултатите може да се проявят до три месеца. Опасността е очевидна, затова се вземат и различни мерки като стените, които се изграждат около големи магистрали и натоварени артерии. Звуковата вълна се удря в тях, отива нагоре и постепенно се разсейва.

Кой е най-добрият начин да предпазим слуха си в условията на стрес и шум, които характеризират живота ни?

- В професионална среда най-доброто средство са т.нар. антифони, или изолиращи слуха слушалки. В домашни условия трябва да се действа по-разумно – слушайте по-тиха музика и използвайте по-качествени музикални уредби, за да не натоварвате слуха си. Сред пациентите ми има хора, които са подложени постоянно на висок шум – певци, дисководещи и т.н. Всеки от тях е в непрекъсната опасност от сериозна загуба на слух заради силната музика. За да подобрите условията в дома си, може да поставите PVC дограма на прозорците, която веднага намалява силата на външния шум с около 20 децибела. Същото се отнася за окачените тавани.

-  Може ли да кажем, че живеейки в центъра на големия град, бавно, но сигурно оглушаваме?

-  Категорично да. Бил съм в градове, чийто център е направо непоносим, що се отнася до шума. Марсилия, Тел Авив и Амстердам са добри примери за това. Там използват петслойна дограма на прозорците, за да спрат шума, но състаряването на организма заради тези стресови условия е необратимо. В това отношение положението в София не е толкова лошо, при все че това действително е най-замърсеният град в страната.      

-  Как може да ни помогне един специалист, ако започнем да усещаме съвсем реално вредата?

- Най-важното е да не се губи време, а да потърсите ушен лекар при първите симптоми. Ще ви бъде направена аудиограма, която да установи дали има измествания в слуха. Слуховият апарат далеч не е единственото решение. Съществуват лекарства, които хранят мозъка и възстановяват дейността на уморени клетки, така че слухът да се подобри с 20-30%, което не е никак малко. За да не се стига до неприятни изненади, съветът ми към всеки е да прави профилактични прегледи два пъти годишно и при промени да потърси лекарска помощ не по-късно от месец след първите симптоми.

Иво Цеков

Ключови думи:
Коментари