Ново проучване показва, че преди около 100 милиона години цикадите все още не са се научили да издават емблематичния силен бръмчащ звук, който сега е типичен за летните дни, съобщава Синхуа.
Цикадите, отнасящи се към надсемейство насекоми Cicadoidea, включват широко разпространените в световен мащаб Cicadidae, известни като пеещи цикади, и присъщите само за Австралия Tettigarctidae, пише БТА. Първите могат да издават най-силните звуци сред насекомите, достигащи близо 120 децибела чрез специфични екзоскелетни резониращи органи, наречени тимбали.
В изследването, публикувано в „Нейчър Къмюникейшънс“ (Nature Communications), международен екип от учени разглежда 11 броя вкаменелости от Cicadidea от Мианмар отпреди 100 милиона години и ги сравнява с други вкаменелости и съществуващи цикади.
Въпреки че в тези вкаменелости е идентифициран тимбал, при повечето от тях липсват сложно звукоизвличане и слухови системи, казва Цзян Хуей, научен ръководител на изследването от Института по геология и палеонтология в Нанцзин към Китайската академия на науките.
„Това подсказва, че повечето цикади отпреди 100 милиона години може да са разчитали на по-примитивни средства за комуникация - да предават вибрациите на тялото през субстрати като стволовете на дърветата - вместо да усилват звуците чрез вибрациите на корема и да ги предават по въздуха“, казва Цзян.
„С други думи, те може да не са пели като днешните цикади“, уточнява ученият.
Това проучване съобщава и за мощни предни крака от фосили на нимфи (незрели форми), подобни на съвременните цикади, което предполага силно развити способности за копаене, дългосрочен подземен живот и хранене с корени.
