Ах, това членуване! Толкова пречи на някои, които не могат да го разберат, че искат дори да отпадне от езика ни. Това е все едно руснаците или немците да изхвърлят някой падеж от езика си, защото на учениците им е трудно да го разберат. А всъщност членуването е нещо толкова просто, необходимо е само да го разберем и вече ще бъде наш приятел.

Определителният член има следните значения:

1. Показва ни граматическия и/или логическия вършител на действието.

2. Означава известни от ситуацията предмети, лица и др.

Влакът (който чакаме или за който говорим, но вече е известен на участниците в речевата ситуация) пристигна.

3. Назовава всички предмети, лица, явления от даден вид, когато е в мн.ч. (има обобщителна функция):

Учениците (всички) са във ваканция.

3. Отнася се за рода (вида) предмети, животни, растения и пр.

Лъвът е диво животно.

Съществителните имена притежават категорията определеност. Могат да се членуват.

Женският род не създава никакви проблеми, защото просто добавяме определителния член – та: жена-та; мисъл-та; книга-та; пейка-та; мисъл-та; любов-та; комедия-та и т.н.

Особеност: Добре, де, не съвсем никакви проблеми. Съществува една особеност при членуването на съществителните имена от ж.р., завършващи на –т или –щ. При тях се добавя задължително „т“ и съответно или се удвоява, или се получава комбинацията „щт“. Например:

хубост-та; младост-та; бедност-та; чест-та; свещ-та; площ-та; мощ-та; нощ-та и т.н.

Среден род: Тук вече няма нито проблеми, нито особености. Просто добавяме определителния член – то накрая: дете-то; момче-то; момиче-то; куче-то; море-то; небе-то; представление-то и т.н.

Мъжки род: Тук вече работата е сериозна.

За съществителните от мъжки род съществуват две форми – пълен и кратък член.

Пълният член (-ът/-ят) се използва, когато съществителното име от м.р. в изречението играе ролята на подлог, т.е. отговаря на въпросите КОЙ, КАКВО и може да се замести с ТОЙ.

Например:

ГрадЪТ става все по-хубав. (Кой става все по-хубав? – ТОЙ.)

Героят победи в битката. (Кой победи? - ТОЙ.)

Пълен член се използва и когато съществителното име от м.р. се комбинира с глаголи като „съм“, „бивам“, „ставам“, “оказвам се“, „изглеждам“ и др.

Например: Той е победителЯТ в състезанието.

Оказах се най-силниЯТ в класа по математика.

Изглеждам страхливецЪТ на групата.

Непълен/кратък член (-а/я) се използва, когато съществителното име от м.р. е второстепенна част в изречението, т.е. отговаря на въпросите НА КОГО, ЗА КОГО, ОТ КОГО, КЪМ КОГО, ОТ КАКВО, ЗА КОГО и т.н. и може да се замести с НЕГО (НА НЕГО, ЗА НЕГО и т.н.)

Например: Учителят повика ученикА в кабинета си. (Учителят повика КОГО? – НЕГО.)

Аз срещнах докторА на улицата. (КОГО срещнах? – НЕГО.)

Обърнах се към адвокатА си за съвет. (КЪМ КОГО? – КЪМ НЕГО.)

Автор: Цветелина Велчева