АЗ ПОМНЯ...

01 септември 2016 г., 10:10
2754

Снимки: Shutterstock

"Нашите преживявания ни формират като личности – спомен по спомен. Алцхаймер открадва всичко това." Мерил Комър, американска журналистка, позната като един от най-силните гласове в борбата с Алцхаймер.

***

За нас, хората, спомените са най-ценното на този свят.

Те са онези специални моменти от живота ни, които разказват нашата история. Връщат ни в детството, отвеждат ни отново в малката квартална сладкарничка, в която харчехме и последните си спестени стотинки за лакомства. Срещат ни отново с първата любов и ни позволяват да изпитаме тръпката от тази страстно-непохватна целувка. Те са нашите пътеводители към бъдещето - помагат ни да не повтаряме грешките на миналото, да вървим по неутъпкани пътеки. Благодарение на спомените сме това, което сме. Заради тях се гордеем с всичко постигнато през дългогодишната ни кариера, заради тях милеем за близките, които вече не са сред нас. Заради тях плачем и се смеем.

Алцхаймер обаче разбърква всички парченца от пъзела на живота ни така, че никога повече да не можем да го подредим. Мислите стават непокорни. Спомените избледняват с времето, докато не изчезнат напълно. А с тях си отива и всичко, което сме обичали…

Лек все още няма. Но дали не е възможно съвсем скоро да се открие съпротива срещу този страшен и на пръв поглед непобедим враг...


Кой е най-ранният ви спомен?


„Бях на 2-3 годинки. Помня слънцето. Тогава просто исках да потегля нанякъде. Да видя света. Успях да измина половин пресечка. (смее се) По онова време това бе моят свят. Друго обаче вече не помня.“ Лон Кол, 68 г. Диагностициран с Алцхаймер на 62 г.


Не е тайна, че дълго време това коварно дегенеративно мозъчно заболяване, съпътствано с нарушения в паметта, мисловния процес и поведението, бе пренебрегвано от човечеството. Близо 95 процента от всичко, което знаем за него, е открито през последните двайсетина години.

Когато д-р Алоис Алцхаймер се натъква на заболяването преди повече от столетие, средната продължителност на живота е била приблизително 50 години. С други думи – твърде малко хора са достигали рисковата възраст от 65 г. Болестта е била смятана за рядкост. Учените не са искали да си губят времето с нея.

Малко по малко обаче нещата се променят. Застаряването на населението (очакваната средна продължителност на живота в световен мащаб е 71 г. по данни на ООН за периода 2010-2013 г.) постепенно превръща Алцхаймер в

един от най-сериозните медицински и социални проблеми пред човечеството.

Днес фаталната болест, срещу която никой не е имунизиран и която не е част от нормалния процес на стареене, се определя като най-честата причина за деменция. При това съпътствана с особено висока смъртност, неотстъпваща по нищо на рака и сърдечно-съдовите заболявания, както показва проучване, публикувано през 2014 г. в научното издание Neurology.

Според една доста стряскаща статистика на Световната здравна организация от април тази година близо 47,5 млн. души по света живеят с деменция. 60-70% от тези случаи са следствие от болестта на Алцхаймер.

У нас пък се твърди, че около 70 хил. души са засегнати от това заболяване. „Твърди“ се, тъй като точна статистика все още няма (данните са получени на базата на заболеваемостта в Европа и броя на хората от различните възрастови групи в страната), посочват от сдружение „Алцхаймер България“. Ако трябва да бъдем реалисти, тази цифра най-вероятно е значително по-голяма. Ситуацията в България се усложнява допълнително и от факта, че тук все още липсват специалисти, които да се грижат за болните от Алцхаймер и други форми на деменция. 24-часовите грижи, които изисква болният, както и огромните разходи обикновено се поемат от близките, които в повечето случаи нямат никакъв опит. 

"Това заболяване ще се превърне в епидемия.

Алцхаймер е тъмната страна на дълголетието - коментира Мерил Комър. – Страхувам се за всички нас."

Подобни статистики и мнения съвсем логично ни задължават да погледнем много сериозно на проблема. "Можем ли изобщо да се преборим с Алцхаймер?" Днес този въпрос е по-актуален от всякога, защото опасността от Алцхаймер изглежда все по-страшна. Надежда обаче има. 

Да дадем път на науката...

Години наред учените предполагаха, че болестта поразява начина, по който спомените се съхраняват. На практика ги заличава. Безследно и завинаги.

Дали обаче това наистина е така? Ами ако предположим, че

Алцхаймер не изтрива миналото напълно, а просто го прави недостъпно?

Точно това сочи скорошно изследване, проведено от екип от Масачузетския технологичен институт и публикувано в Nature. Невроучените откриват, че мишки, страдащи от изкуствено предизвикана ранна форма на Алцхаймер, могат да сформират спомени нормално. Проблемът е, че не са способни да ги „извикат“ няколко дни по-късно.

Тук се притичва на помощ оптогенетиката - специална техника, при която живи клетки (в случая мозъчни) се манипулират с помощта на прецизно количество светлина. Именно чрез нея екипът, ръководен от нобеловия лауреат Сусуму Тонегава, успява да възстанови тези спомени по изкуствен път. На практика се оказва, че миналото не изчезва безвъзвратно, а се "скрива". Просто му е нужна малко помощ, за да се върне при нас.


Кой е един от последните ви спомени?

"Тази сутрин аз... Отидох до... моя... Къде всъщност отидох? Какво правих? Не помня..." Боб Уелингтън, 75 г. Диагностициран с Алцхаймер на 70 г.


„Това е проучване, което има за цел да тества концепция. Дори да изглежда, че някой спомен е изчезнал, всъщност той си е все още на мястото. Въпросът е как да го възстановим“, коментира японският биолог, който през 1987 г. печели Нобелова награда за физиология или медицина за изследванията си върху генетиката на имунната система.

За съжаление, на този етап оптогенетиката е неприложима върху хора, тъй като е прекалено агресивна като подход. Освен това спомените при мишките се връщат за не повече от 6 дни, дори след продължителна терапия със светлина. Откритията обаче дават надежда, че един ден на базата на тях ще бъде разработен метод, който да възстановява някои от изгубените спомени на пациенти, намиращи се все още в ранен стадий на заболяването.

Проучвания като това на г-н Тонегава са светлина в тунела, но определено не са достатъчни. Изследователите са единодушни, че

ако искаме да спечелим битката с дегенеративното заболяване, е нужно да се научим да го разпознаваме възможно най-рано.

Тук обаче изниква и един от основните проблеми. 

В момента пациентите с Алцхаймер се диагностицират едва когато са навлезли в умерена или тежка степен на болестта. Разминаването между появата на симптомите и диагностицирането е значително – варира между няколко месеца до цели години, като през това време болестта прогресира и състоянието на пациента се влошава.

"Когато лекарите могат категорично да заявят, че някой страда от Алцхаймер, обикновено този човек вече не е способен да работи, да шофира, да открие пътя до дома си. По това време всеки може да направи тази диагноза. Включително и вие", казва Дон Хейс в интервю за KPBS, който е имал късметът да бъде диагностициран по-рано. 


Кой е най-тъжният ви спомен?


"Свързвам го с най-голямата ми дъщеря. Обади ми се. Беше неделя. Обещах да ѝ звънна на следващия ден. В понеделник. Но не го направих. Отне живота си." Мириям Маркез, 68 г. Диагностицирана с Алцхаймер на 62. 


За щастие, учените работят върху различни кръвни тестове, които биха могли да открият болестта още преди симптомите да са станали ясно разпознаваеми. Те функционират с различна точност и обикновено предвиждат появата на Алцхаймер няколко години по-рано. 

Един от най-успешните опити по отношение на ранната диагностика бе представен през март тази година от химици и психиатри от Рурския университет в Бохум и Гьотингенския университет. Методът никак не е сложен и все пак е в състояние да разпознае риска от развитие на състоянието двадесет години преди проявата му, като засече протеини, наречени бета-амилоидни пептиди. Наличието им в кръвта е красноречив признак за заболяването.

Засега обаче тестът работи с 84% точност и преди да навлезе в широка употреба, броят на грешните диагнози ще трябва да бъде сведен до минимум. 

„Всички пациенти с Алцхаймер, които познавам и които могат да говорят от свое име, казват, че ранната диагностика е едно от най-хубавите неща, които са им се случвали. Благодарение на това са могли да уредят живота си и финансовите си въпроси. Да се преместят в по-малък дом, както и аз самият направих, в който ще е по-лесно да се живее занапред… На човек му е необходимо време, за да се подготви за онова, което го очаква", категоричен е г-н Хейс.

Разбира се, и днес медицината не е напълно безпомощна

Съществуват най-различни лекарства, които се борят с болестта по един или друг начин. Едно от тях например – мемантин – атакува неврологичните смущения, които възникват, когато йонотропните N-метил-D-аспартат (NMDA) глутаматни рецептори в мозъка достигнат опасно високи стойности.

Недостатъкът на това лекарство обаче е, че не е способно да направи разлика между рецепторите, които са ни необходими, за да съществуваме нормално, и тези, появили се вследствие на Алцхаймер. Мемантинът атакува всичко. В резултат на това страничните ефекти – като халюцинации и кома – могат да бъдат наистина жестоки. Именно поради тази причина лекарството най-често се предписва в късните стадии на болестта, когато положителните ефекти надхвърлят рисковете.


Опишете първата си целувка.


"С моя съпруг или с някой друг?" (смее се) Франсис Смерш, 49 г. Диагностицирана с Алцхаймер на 48 г.


Ново изследване, публикувано през август тази година в Nano Letters, дава надежди и по отношение на мемантина.

Малка златна топка в битката с Алцхаймер

Екип, ръководен от Алекс Савченко от Станфордския университет и Елена Молоканова от Nanotools Bioscience, създаде наночастица, която блокира единствено и само излишните NMDA рецептори.

„Надяваме се, че нашият метод ще бъде въведен в клиниките възможно най-скоро, за да намери приложение в лечението на Алцхаймер и други заболявания“, изразява надежда Молоканова.

По начало „добрите“ и „лошите“ NMDA рецептори се срещат в различни части на мозъка. Първите се намират в синапсите (т.е. в пространството между невроните). „Лошите“ могат да бъдат навсякъде.

Савченко обяснява, че комуникацията между два синапса наподобява тази между двама души. Всичко е наред, когато се намират в тиха стая и се чуват ясно. Когато обаче има твърде много фонов шум (т.е. твърде много излишни рецептори) – говорителите се дезориентират и не могат да продължат пълноценно разговора си. В най-лошия случай това би могло да доведе до неврологична дегенерация.

Тук на помощ идва златната топка на учените. Тя е твърде голяма, за да се провре между синапсите. Размерът ѝ е едва 13 нанометъра. За справка – една обикновена брада пониква с 10 нанометъра за 1 секунда. Същевременно обаче може да си взаимодейства с всички останали излишни рецептори.

Освен злато, което е нетоксично, частицата, наречена AuM, съдържа и полиетилен гликол за допълнителна стабилност.

Проведените тестове са повече от обещаващи

Въпреки това все още е рано да се радваме. „Причините за Алцхаймер са толкова много. Дори да отстраним едно от неговите „пипала”, това няма да повлияе на останалите осем“, допълва Хауърд Джендълмън от университета на Небраска (UNMC), който не е участвал в изследването.

Не на последно място – не знаем и какви биха могли да бъдат дълготрайните последствия от подобна нанотерапия. Да, златото се използва в наночастиците, тъй като не е токсично. Все още обаче не сме сигурни какво ще се случи, когато в тялото на човек с хронично заболяване се натрупва голямо количество злато в продължение на 15 години.

Молоканова и Савченко признават, че е необходимо да се направят допълнителни проучвания. И двамата обаче вярват, че възможностите за приложения на частицата са огромни. „Преди кучето – т.е. мемантинът – тичаше като диво – казва Савченко. – Сега то е много по-полезно, тъй като можем да го контролираме“.

„Аз помня“ е истинска благословия. Израз, който повечето от нас приемат за даденост. За хората с Алцхаймер обаче е мечта, за която копнеят с цялото си сърце.


Кое не бихте искали да забравите? Никога?


"Надявам се, че никога няма да забравя имената на моите деца. Техните лица." Айрин Яфа, 62 г. Диагностицирана с Алцхаймер на 57.


През последните две десетилетия науката извървя дълъг път по отношение на борбата с Алцхаймер. Но това не означава, че трябва да забавяме ход и да се успокояваме.

Всяка година нови 7,7 млн. души са диагностицирани с деменция. Да не говорим, че лечението е изключително скъпо и в световен мащаб се нарежда на трето място по медицински разходи след сърдечно-съдовите болести и рака. Ако не бъде постигнат значителен медицински пробив, до 2050 г. общата бройка на болните се очаква да се утрои. Стряскащо, нали?

За щастие, изглежда човечеството е на прага да създаде наистина ефикасен лек на болестта.

"Вярвам, че сражението което ще реши войната с Алцхаймер в наша полза, ще се проведе съвсем скоро... Все пак става дума за физическо заболяване, а не за някакво мистично проклятие. Съответно - то ще стане жертва на физически лек. Все още имаме време да убием демона, преди да е пораснал", коментира сър Тери Пратчет, който през 2007 г. бе диагностициран с Алцхаймер. 

За съжаление той така и не успя да доживее, за да види този паметен ден.

Но за Лон Кол, Боб Уелингтън, Мириям Маркез, Франсис Смерш, Айрин Яфа и всички останали милиони пациенти, които се борят да запазят миналото в себе си, все още не е твърде късно и може би ще имат шанса някой ден да извикат: „АЗ ПОМНЯ!”

Владимир Тодоров

Коментари