"Нашите преживявания ни формират като личности – спомен по спомен. Алцхаймер открадва всичко това." Мерил Комър, американска журналистка, позната като един от най-силните гласове в борбата с Алцхаймер.
***
За нас, хората, спомените са най-ценното на този свят.
Те са онези специални моменти от живота ни, които разказват нашата история. Връщат ни в детството, отвеждат ни отново в малката квартална сладкарничка, в която харчехме и последните си спестени стотинки за лакомства. Срещат ни отново с първата любов и ни позволяват да изпитаме тръпката от тази страстно-непохватна целувка. Те са нашите пътеводители към бъдещето - помагат ни да не повтаряме грешките на миналото, да вървим по неутъпкани пътеки. Благодарение на спомените сме това, което сме. Заради тях се гордеем с всичко постигнато през дългогодишната ни кариера, заради тях милеем за близките, които вече не са сред нас. Заради тях плачем и се смеем.
Алцхаймер обаче разбърква всички парченца от пъзела на живота ни така, че никога повече да не можем да го подредим. Мислите стават непокорни. Спомените избледняват с времето, докато не изчезнат напълно. А с тях си отива и всичко, което сме обичали…
Лек все още няма. Но дали не е възможно съвсем скоро да се открие съпротива срещу този страшен и на пръв поглед непобедим враг...
Кой е най-ранният ви спомен?
„Бях на 2-3 годинки. Помня слънцето. Тогава просто исках да потегля нанякъде. Да видя света. Успях да измина половин пресечка. (смее се) По онова време това бе моят свят. Друго обаче вече не помня.“ Лон Кол, 68 г. Диагностициран с Алцхаймер на 62 г.
Не е тайна, че дълго време това коварно дегенеративно мозъчно заболяване, съпътствано с нарушения в паметта, мисловния процес и поведението, бе пренебрегвано от човечеството. Близо 95 процента от всичко, което знаем за него, е открито през последните двайсетина години.
Когато д-р Алоис Алцхаймер се натъква на заболяването преди повече от столетие, средната продължителност на живота е била приблизително 50 години. С други думи – твърде малко хора са достигали рисковата възраст от 65 г. Болестта е била смятана за рядкост. Учените не са искали да си губят времето с нея.
Малко по малко обаче нещата се променят. Застаряването на населението (очакваната средна продължителност на живота в световен мащаб е 71 г. по данни на ООН за периода 2010-2013 г.) постепенно превръща Алцхаймер в
един от най-сериозните медицински и социални проблеми пред човечеството.
Днес фаталната болест, срещу която никой не е имунизиран и която не е част от нормалния процес на стареене, се определя като най-честата причина за деменция. При това съпътствана с особено висока смъртност, неотстъпваща по нищо на рака и сърдечно-съдовите заболявания, както показва проучване, публикувано през 2014 г. в научното издание Neurology.
Според една доста стряскаща статистика на Световната здравна организация от април тази година близо 47,5 млн. души по света живеят с деменция. 60-70% от тези случаи са следствие от болестта на Алцхаймер.
У нас пък се твърди, че около 70 хил. души са засегнати от това заболяване. „Твърди“ се, тъй като точна статистика все още няма (данните са получени на базата на заболеваемостта в Европа и броя на хората от различните възрастови групи в страната), посочват от сдружение „Алцхаймер България“. Ако трябва да бъдем реалисти, тази цифра най-вероятно е значително по-голяма. Ситуацията в България се усложнява допълнително и от факта, че тук все още липсват специалисти, които да се грижат за болните от Алцхаймер и други форми на деменция. 24-часовите грижи, които изисква болният, както и огромните разходи обикновено се поемат от близките, които в повечето случаи нямат никакъв опит.
"Това заболяване ще се превърне в епидемия.
Алцхаймер е тъмната страна на дълголетието - коментира Мерил Комър. – Страхувам се за всички нас."
Подобни статистики и мнения съвсем логично ни задължават да погледнем много сериозно на проблема. "Можем ли изобщо да се преборим с Алцхаймер?" Днес този въпрос е по-актуален от всякога, защото опасността от Алцхаймер изглежда все по-страшна. Надежда обаче има.
Да дадем път на науката...
