6 вида игра: Как се учим да работим заедно?

14 август 2018 г., 13:00
1605

Syda Productions / Shutterstock

Пионерът в психологията на развитието Лев Виготски е смятал, че в предучилищната възраст играта е водещия двигател на развитието.

Чрез играта децата научават и практикуват много социални умения. Те развиват усещане за Аз, научават се как да общуват с другите деца, как да се сприятелят, как да лъжат и как да играят различни роли.

Класическото изследване по проблема за това как играта се развива при децата е било проведено от Милдред Партън в края на 20-тте години на миналия век в Института по Детско Развитие в Минесота, САЩ.

Тя е наблюдавала внимателно деца на възраст между 2 и 5 години и е категоризирала видовете игри.

Първите четири типа игри не намесват много общуване с другите деца, а последните два типа намесват.

Въпреки че децата са сменяли във времето видовете игри, Партън е отбелязала, че като порасвали децата са участвали по-малко в първите два типа игри и повече в последните два типа:

1. Неангажираща игра: детето е статично и извършва случайни действия без явна цел. Рядко срещан вид игра.   

2. Самотна игра: децата е погълнато от играта и изглежда не забелязва другите деца. Най-често се среща при деца между 2 и 3 годишна възраст.  

3. Игра на наблюдаване: детето се интересува от играта на другите деца, но самото то не взима участие в нея. Може да задава въпроси или просто да говори с другите деца, но водещата дейност е просто да гледа.

4. Паралелна игра: детето имитира играта на другите деца, но не участва активно в нея.

5. Асоциативна игра: при този тип детето е по-заинтересувано от децата, отколкото от играчките, които са били водещи досега. Това е първата категория игри, която намесва силно социално общуване между децата, докато играят.

6. Кооперативна игра: в играта на децата влиза някаква организация, например играта има крайна и ясно заявена цел, децата често приемат различни роли и действат в група. 

Източник: Psy Blog

Ключови думи:
Коментари