Друго проучване сравнява реакциите на кучетата и котките, докато си играят с любимите си хора, фокусирайки се най-вече на нивата на окситоцин. Това е хормон, който обикновено ни кара да изпитваме любов и привързаност. Оказва се, че кучетата произвеждат 5 пъти повече окститоцин в сравнение с котките.
Фактът, че кучетата остават лоялни към собствениците си дори и след смъртта им „свидетелства за силната емоционална връзка, която съществува между два вида – казва Корен. – Въпреки че тази лоялност е провокирана отчасти от невежество, е ясно, че тя е много по-дълбока, отколкото предполагаме. Не, кучетата не стоят край нас, просто защото ги храним. Те не демонстрират това свое усещане за загуба, просто защото очакват бисквитка.“
А какво всъщност очакват?
Разлагащите се човешки тела отделят приблизително 500 различни химични съставки. Тестовете показват, че кучетата са по-добри в разпознаването им дори и от най-съвършените машини. Ако един труп не е балсамиран, животинчето със сигурност може да разбере къде е заровен стопанинът му. Това обяснява защо понякога сме забелязвали куче да чака край някой гроб дълго време.
Корен настоява обаче, че споменът за това къде е видян даден човек за последно е много по-силен от която и да е миризма. В случая с Хачико това е била гарата и неговото поведение е било ръководено от „мисълта, че тук е видяло за последно човека, който е бил специален за него. Може би ако ходи там, един ден ще го срещне отново.“
Важно е да уточним, че кучетата не очакват собствениците им да се върнат под формата на зомбита. Напротив – в тяхното съзнание ние ще се появим непроменени, сякаш нищо не се е случило, а отношенията ни ще продължат от там, където са спрели. „Не ми се иска да го казвам, но в някои отношения те се справят по-добре, тъй като у тях все още има частичка надежда. При хората, които са осмислили факта, че смъртта е финална, тя отдавна е умряла – казва Корен.“
