Вътре е тъмно. Малкото светлина, промъкваща се през оскъдните прозорци, и няколкото лампи очертават огромно помещение със стотици силуети на хора. Строени в колони, разделени от дебели стени. 11 дълги колони от неподвижни мъже, вкопани на 7 метра дълбочина.

Те стоят там вече близо 2200 години.

Пазят своя император Цин Шъхуан, погребан на около 1,5 км от тях. Първият император на Китай, който обединява страната през 221 г. пр.н.е., построява първата част от Великата китайска стена, въвежда единни мерки, пари и писменост в дотогава разпокъсаните княжества.

Този Цин няма нищо общо с последната династия със същото име, паднала през 1912 г., освен че и за първия, и за последния китайски император са създадени прекрасни филми. Този Цин обаче оставя на човечеството това уникално съкровище – теракотената армия, и приживе няма и представа в каква загадка за поколенията ще се превърне тя.

Той е едва 13-годишен, когато се възкачва на трона в царството Цин през 246 г. пр.н.е. От негово име управлява регент – високопоставен придворен, но много скоро младият владетел се сблъсква с въпроса: „Какво ще стане, когато умра?“. Отговарят му: „Ще бъдете погребан заедно с 10-хилядната си лична гвардия“. „А няма ли друг начин? Да не се убиват толкова много хора?“ След кратък размисъл дворът намира решение: може да се изработят 10 хил. войници от глина, които да бъдат поставени в гробницата, така истинските ще останат живи.

Малкият Цин е доволен, строежът на дома за втория му живот започва веднага.

720 хил. работници и майстори градят мавзолея гробница,

който е близо до днешния 8-милионен град Сиан – столица на 13 китайски династии. Той така и не е завършен преди Цин Шъхуан да издъхне през 210 г. пр.н.е. Такава е китайската традиция – гробница да не се завършва приживе.

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock

Gallery

Guliver / iStock