На 5 декември 1872 г. британският кораб „Деи Грация“ плава на изток от Азорските острови, насред Атлантическия океан, когато се натъква на американския търговски кораб „Мари Селест“. Той се носи безмълвно по водата — без нито една жива душа на борда. Още по-странното е, че товарът е непокътнат, личните вещи на екипажа не са пипнати, а по кораба няма следи от повреда, насилие или борба. Всички 10 души на борда — капитан Бенджамин Бригс, семейството му и екипажът — изчезнват безследно.

Раждането на една морска легенда

В продължение на десетилетия „Мари Селест“ остава един от най-известните разкази за „кораб призрак“ от XIX век. Появяват се най-различни обяснения — от пиратско нападение и внезапно лошо време до болест, избухнала на борда, или бунт на екипажа. Не липсват и слухове за извънземни или за някаква свръхестествена намеса, макар че обикновено за тях няма сериозни доказателства.

В наши дни учените се опитват да подходят към тази устойчива морска загадка с методите на науката. Въпросителните остават, но голяма част от изследванията подкрепят една конкретна хипотеза: че съдбата на екипажа може да е свързана с експлозия на алкохолни пари — взрив, предизвикан от изпарения на спирт.

Теорията за алкохолната експлозия

Това обяснение изглежда логично, като се има предвид, че корабът превозва в трюма си над 1700 бъчви със силен етанол. По-късното разследване на спасения плавателен съд установява, че девет от бъчвите са напълно празни. Инспекторите предполагат, че до 300 галона от силно летливия етанол може да са се просмукали през порестото дърво на бъчвите и да са се изпарили в затвореното пространство на трюма. Люковете са били плътно затворени заради бурното море.

Чистият етанол има температура на възпламеняване 13°C. При тази температура или над нея течността отделя достатъчно пари, за да образува запалима смес с въздуха. Докато корабът напуска ледените води край Ню Йорк и навлиза в значително по-топлите морета близо до Португалия, температурите се повишават и количеството изпарения вероятно нараства. В такава ситуация е достатъчна само една искра.

Дълго време обаче тази версия е отхвърляна, защото по дървените бъчви и в самия трюм не са открити следи от обгаряне. Нови данни обаче подсказват, че липсата на такива следи не изключва непременно експлозия.

Експериментът от 2006 г.

През 2006 г. химици от Университетски колеж Лондон провеждат експеримент за британския телевизионен канал Channel 5. Те изграждат реплика на трюма на „Мари Селест“ и с помощта на хартиени кубчета и бутанов газ пресъздават взрив на дървените бъчви, причинен от изтичане на алкохолни пари от товара на кораба. След запалването се издига огнено кълбо, но най-важното е, че нито едно от хартиените кубчета не изгаря, не се поврежда и не почернява.

„Това, което създадохме, беше експлозия от типа на ударна вълна. Имаше зрелищна огнена вълна, но зад нея въздухът беше сравнително хладен. Не останаха сажди и нямаше горене или обгаряне“, казва тогава д-р Андреа Села, химик от Университетски колеж Лондон.

„Като се имат предвид всички факти, с които разполагаме, това възпроизвежда условията на борда на „Мари Селест“. Експлозията би била достатъчна, за да отвори люковете, и би ужасила всички на борда“, добавя той.

„Това е най-убедителното обяснение.“

Нов тест през 2026 г.

Сега, през 2026 г., друг екип учени проверява същата хипотеза, за да види дали теорията издържа. И този експеримент отново е направен за документален филм на Channel 5 — канал, който очевидно проявява особен интерес към тази история.

Вместо хартията и бутана, използвани от Села, Джак Роуботъм и Франк Меър от Университета в Манчестър работят с дърво и етанол, както и с модел на кораба в мащаб 1:18. С него те показват как експлозия на етанолови пари може да не остави видими физически следи по „Мари Селест“, но въпреки това да бъде достатъчно силна, за да накара екипажа панически да напусне кораба.

Първо учените пресъздават метеорологичните условия и температурите. Те впръскват студен етанол в трюма, за да имитират студените води край Ню Йорк, и използват електрически проводник, за да предизвикат искра. Нищо не се случва — ниската температура не позволява на етанола да отдели достатъчно пари.

След това пресъздават по-топлите условия в Атлантика край Азорските острови, като затоплят както етанола, така и дървения модел на кораба. Този път искрата възпламенява парите и мощна експлозия разтърсва модела, преди бързо да угасне.

Какво може да се е случило на борда

Учените предполагат, че искра — може би от човек, който пали лула, или от удар между две метални части — възпламенява изпаренията и създава кълбо от син пламък с температура около 2000°C, макар и само за няколко секунди. Представете си барман, който подпалва шот, или готвач, който фламбира десерт. Огънят изгаря алкохолните пари, но не унищожава самата напитка или десерта.

„Когато имаш екипаж на кораб, който вероятно не е бил особено образован, представата, че в тъмното изведнъж избухват син проблясък и силна топлина, а всички врати се отварят — това е ужасяващо“, казва наскоро Села пред Chemistry World, коментирайки последния експеримент.

Възможно е капитанът да е наредил на всички да се качат в спасителните лодки от страх от нови експлозии, а лодката по някакъв начин да се е отделила от кораба. Възможно е също хората да са скочили зад борда в паника.

Приключва ли загадката?

Означава ли това, че случаят най-сетне е приключен? Науката винаги си запазва правото да преразглежда заключенията си, когато се появят нови доказателства. Но докато някой не представи убедително доказателство за извънземни любители на корабоплаването, най-разумният залог остава теорията за алкохолната експлозия.