В най-отдалечената точка на Земята учените чуха странен свръхнискочестотен звук
Пойнт Немо в южната част на Тихия океан се смята за най-отдалеченото място на планетата. Когато корабите преминават през него, те се намират на 2689 км от най-близката суша. Когато Международната космическа станция прелита над тях, най-близките хора до моряците са астронавтите на борда на станцията, като се има предвид, че те са само на 400 километра над главите им.
На фона на отдалечеността му, както и на факта, че теченията там са домакин на малко риби и рибари, районът се е превърнал в гробище за стари космически кораби. Тук „почиват“ множество стари спътници, пенсионирани в земната орбита, както и съветската/руската космическа станция "Мир“.
През 1997 г. именно в района на Пойнт Немо Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) засича странен свръхнискочестотен звук. Той е регистриран с помощта на хидрофони, разположени в Тихия океан. Освен това е мощен и невероятно силен - един от най-силните, регистрирани някога под вода.
Шумът озадачава учените, тъй като е толкова силен, че е уловен от хидрофони, разположени на разстояние 4800 км. Някои, сред които океанографът от NOAA Крис Фокс, предполагат, че може да е причинен от морско животно.
"Има много неща, които издават шум там долу", казва Фокс пред CNN. "Китове, делфини и риби, тътенът на Земята."
Нито едно известно животно не е способно да издаде такъв звук, което породи предположения, че може да става дума за гигантски калмар или друго неизвестно морско чудовище. По онова време обаче Фокс предлага и още нещо, което впоследствие се оказва действителното обяснение.
"Мисля, че това може да е свързано с отчупването на ледници", добави Фокс. "[Тези шумове] винаги идват от юг. Подозираме, че става дума за лед от крайбрежието на Антарктида, което означава, че е [бил] адски шумен.“
И преди NOAA засичала подобни звуци и дори ги е използвала, за да проследи айсберга А53а по време на разпадането му.
"Широкоспектърните звуци, записани през лятото на 1997 г., съответстват на ледените трусове, предизвикани от големи айсберги, които се пукат и чупят", обясняват от Тихоокеанската лаборатория за морска околна среда.
"Ледените трусове са с достатъчно голяма амплитуда, че да бъдат засечени от множество сензори на разстояние над 5000 км. Въз основа на азимута на пристигане айсбергът(ите), генериращ(и) този звук, най-вероятно се е намирал между пролива Брансфийлд и море Рос или вероятно на нос Адаре - добре познат източник на криогенни сигнали."
Поне нашето гробище за космически кораби не е и свърталище на някой неизвестен гигантски кракен.
Източник: IFLScience