Великденският остров (Рапануи - на местния език) в Тихия океан е известен като най-изолираната обитавана земя на света, намираща се на 3510 км западно от крайбрежието на Чили, както и на 2075 км от най-близкия обитаван остров - Питкерн. От момента, в който е бил открит за света през 1722 г. обаче, Рапануи се сдобива и със славата на вечен източник на загадки.

Първите европейци

заварили на острова следи от развита древна цивилизация, включително много огромни каменни статуи, наричани от местните „моаи”. В същото време населението на острова било раздирано от междуособици и очевидно не можело да създава и издига огромни статуи. Това противоречие създало мита за внезапно изчезнала велика цивилизация на Великденския остров, който разпалва въображението на човечеството през следващите столетия. Историята на

последната загадка

на Великденския остров започва през 1864 г. В едно свое писмо първият европейски заселник на Рапануи, френският мисионер Йожен Ейро, съобщава, че във всяка къща на острова има дървени плочки и други предмети, които били изписани с необичайно изглеждащи графични символи. Според преданията, предавани от уста на уста, това били свещените писмена ронгоронго (рецитирам, декламирам на местния език). Две години по-късно, когато на острова пристига група мисионери, от огромния брой дървени надписи (стотици според Ейро) нямало и следа. Повечето от тях били изгорени от местните или „рециклирани” в предмети от всекидневието. Причината за това била, че оредяващото население на острова не отдавало особено значение на свещените писмена на своите деди. Нещо повече, местните новопокръстени християни събирали и изгаряли плочките като символ на езическо минало, от което искали да се откъснат завинаги.

Първият човек, който сериозно се поинтересувал от ронгоронго, бил епископът на Таити Флорентин-Етиен Жосен. През 1868 г. Жосен получил странен подарък от новопокръстените жители на Рапануи - дълго въже от човешка коса, увито около малка дървена табличка, изписана с йероглифи. Силно заинтригуван, епископът изпратил писмо на намиращия се на Великденския остров отец Иполит Русел с указание веднага да събере всички съществуващи надписи, както и да намери местни хора, които могат да ги разчетат. Въпреки усилията си Русел успял да открие едва пет йероглифни надписа, като местните хора не били сигурни как да ги разчетат. Разпитан от епископа, един от

мъдреците на Рапануи,

Орупано Хинапоте, по това време обяснил, че на острова вече няма хора, които могат да четат ронгоронго, защото последните от тях са умрели по време на набезите на перуански робовладелци през 1862 г. Днес е известно, че последният писмовен човек, обучен на ронгоронго, е бил последният арики (върховен вожд) на Рапануи - крал Нга’ара, който е починал около 1860 г.