През 1964 г., когато Ню Йорк е домакин на Световния панаир, прочутият писател фантаст Айзък Азимов, професор по биохимия в Бостънския университет, се възползва от възможността да си прогнозира как ще изглежда светът след 50 години - ако приемем, че е оцелял от ядрените заплахи на Студената война.

В есето си, публикувано в The New York Times по повод световното изложение, Азимов представя един свят, който донякъде можете да разпознаете днес – свят, в който:

„Джажите ще продължат да облекчават човечеството от досадните работи. Кухненското оборудване ще може да произвежда „автоястия“, да нагрява водата и да я превръща в кафе, да препича хляб, да пържи или вари яйца, да пече бекон и т.н. Закуската ще се „поръчва“ предната вечер за определен час на следващата сутрин.

Цели обеди и вечери, в които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. Предполагам обаче, че дори през 2014 г. ще е добре да имаме малко кътче в кухнята, в което ще можем ръчно да приготвяме някои ястия, особено когато очакваме гости.“

„Комуникациите ще се развият до такова ниво, че не само ще можем да чуваме човека, но и да го виждаме в същото време.

Екранът ще може да служи не само за да виждате човека, на когото се обаждате, но и за проучване на документи, разглеждане на снимки, четене на пасажи от книги. Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.“

Телевизионни екрани, закачени на стената, ще заместят обикновените; прозрачни кубове ще излъчват 3D форми. Всъщност едно от най-популярните неща на фестивала след 50 години ще бъдат 3D телевизори в удобен за ежедневието размер, които ще могат да се завъртат, за да се вижда от всички ъгли.“