Едгар Алън По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от детективския жанр при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители.

Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършено недостъпно за наблюдателя, но престъпникът успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателният герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение. Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкият аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.

През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън, към далечните брегове на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17-годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дни на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Вестник Таймс започнал да публикува материали за хода на процеса и изведнъж, някой си спомнил че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алън По в книгата "Повест за приключенията на Артър Гордън Пим". Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал родоначалник на някакъв жанр от литературни предсказания.

Скоро в Ню Йорк, малко известният писател Моргън Робъртсън публикувал роман, в който има такъв пророчески епизод. Пътници се отправят през Атлантика на кораб наречен Титан, който стремително плавайки през мъглата се ударя в айсберг. Предсмъртните вопли на три хиляди обхванати от ужас пасажери, се понесли към небето. И по-нататък, детайлно като следовател, писателят привежда характеристиките на кораба и подробности за катастрофата. Дължина на лайнера - 243 м., водоизместимост - 45 хил. Т., мощност на двигателите - 75 хил. конски сили, максимална скорост - 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти Указано е даже, че непотопимия, несъкрушим лайнер имал на борда значително по-малко спасителни лодки, отколкото се препоръчвало по морското правило. Трябва да отбележим, че в 1898г., когато този роман излязъл, подобни кораби не съществували никъде в света. Книгата не била особено интересна и за нея скоро можело да се забрави, но след 14 години се изяснило, че Робертсън с голяма достоверност е описал гибелта на Титаник. Съвпадали почти всички обстоятелства около катастрофата и даже фамилиите на някои от пътниците.