През 1995 г. водолази откриват необичайни останки от кораб в залива Салкомб, край южното крайбрежие на Англия. Сред тях лежи впечатляващ товар — над 400 златни монети, находка, която веднага поражда повече въпроси, отколкото отговори.
Така започва почти 30-годишно разследване за идентичността на потъналия кораб. Днес тази дълга историческа загадка най-сетне е разгадана.
Три десетилетия по-късно мистерията получава име
Ключът към разплитането ѝ се оказва в ръцете на независимия историк Иън Фрийл. В исторически документи той открива сведения за нидерландски търговски кораб на име Dom van Keulen, който през 1633 г. потъва край английския бряг, докато пътува от Мароко към Амстердам.
Съвпаденията са твърде точни, за да бъдат случайни: датата, мястото, златните монети с марокански произход и нидерландският произход на редица други предмети, извадени от морското дъно.
Някои от предметите, открити при корабокрушението. Снимка: The British Museum
Откритието и дългата работа по идентифицирането на кораба вече са описани в ново издание на изследователи от Британския музей, Университета в Борнмът и South West Maritime Archaeology Group във Великобритания. Книгата е кръстена From Morocco to the Coast of England: The Story of the Dom van Keulen and its Remarkable Cargo и е достъпна чрез изследователското хранилище на British Museum.
„Откриването на африканско злато под морето край бреговете на Девън беше изумителна находка, която повдигна множество въпроси — най-вече как това злато се е озовало там“, казва Джеръми Хил, ръководител на изследователската дейност в Британския музей.
„За да се намерят отговорите, беше необходим екип от експерти, които да работят заедно.“
Когато товарът разказва историята вместо кораба
Карта на района, в който се намират останките. Снимка: Craig Williams, The British Museum
От самия кораб е оцеляло съвсем малко. Именно това прави определянето на името и маршрута му толкова трудно.
Затова изследователите разчитат най-вече на товара — не само на златните монети, но и на бижута, керамика, кози кожи и търговски печат.
Сред предметите, извадени от останките, има и особено любопитна находка: малки хапчета от смола, съхранили се в червена глинена делва в продължение на векове.
Отворената делва и част от малките смолисти хапчета вътре. Снимка: British Museum, 1999,1207.605
Най-вероятно те са били част от медицинските запаси на кораба, макар че не е ясно за какво точно са били използвани. Именно такива дребни предмети често се оказват безценни за археолозите: те разкриват не само маршрута на един кораб, но и всекидневието на хората на борда — как са се лекували, търгували, пътували и оцелявали в открито море.
Както вече сме разказвали в материал за историята на кораб, заседнал от векове край бреговете на Англия, при подводната археология понякога не корпусът, а товарът се превръща в най-сигурния свидетел за произхода и съдбата на плавателния съд.
Монетите дават първата сигурна следа
Златните монети се оказват отправната точка, от която археолозите могат да започнат по-сигурно датиране.
Върху тях са отбелязани годините на сечене, а най-новата монета, която може да бъде датирана, е отсечена през 1632 г.
Това означава, че корабът не би могъл да потъне преди тази година.
„Тази монета играе ключова роля за определянето на датата на потъването и позволява съкровището да бъде надеждно свързано с Dom van Keulen“, пишат изследователите в книгата си за корабокрушението.
Монетите са ценни не само като злато. В археологията те често действат като своеобразни „капсули на времето“ — точно както при други съкровища от златни монети, които помагат да се фиксира конкретен исторически момент и да се възстанови по-широкият политически и икономически контекст.
Решаващата следа се появява в архивите
След три десетилетия търсене Иън Фрийл стига до пробива в библиотеката на The National Archives в Кю. Там той открива документи на английския Висш адмиралтейски съд, в които е описан иск за корабокрушение, подаден през 1633 г. от амстердамските търговци Жоао де Пас и Андреа де Азеведо.
Според търговците, както и според двама членове на екипажа на Dom van Keulen, призовани като свидетели, корабът попаднал в „много бурно време“ близо до английския бряг. Екипажът бил принуден да го изостави, а ценният товар останал след него.
Данните, публикувани от Университета в Борнмът, допълват картината: корабът е превозвал 150 чувала арабска гума, 64 чувала селитра, 320 кози кожи и около 9000 барбарийски дуката — златни марокански монети. Смята се, че значителна част от товара е била спасена още тогава, но над 400 монети остават на морското дъно до откриването им през 1995 г.
Така находката се превръща в много повече от впечатляващо съкровище. Тя е рядко материално доказателство за търговските мрежи, които през XVII век свързват Северна Африка, Нидерландия и Британия.
Нидерландски кораб, северноафриканско злато и английски бряг
„Сега вече можем да разкажем историята на нидерландски кораб, превозвал северноафриканско злато и потънал край английския бряг — откритие с международно значение“, казва Хил. „То ни напомня колко много още има да бъде открито под моретата ни.“
Макар корабокрушението вече да е свързано с конкретен плавателен съд, за самия Dom van Keulen все още се знае твърде малко. Не са известни нито картини, нито скици на кораба.
Идентифицирането му обаче е изключително важно за изследователите.
По информация на Университета в Борнмът мястото на корабокрушението е дълго около 30 метра и се намира на приблизително 18 метра дълбочина. В района са регистрирани оръдия, котви и по-малки предмети от товара. Именно съчетанието между археологически находки и архивни документи позволява една отдавна потънала история да бъде възстановена с такава точност.
Глинената делва от XVII век, в която са открити смолистите хапчета. Снимка: British Museum, 1999,1207.605
Защо откритието е толкова важно
Находката разширява знанията ни за търговските връзки между Нидерландия и Мароко през XVII век, за морските практики и технологии от периода, както и за влиянието на Саадитската династия, управлявала Мароко по това време и секла въпросните монети.
Днес съкровището се смята за най-голямата известна колекция от саадитски златни монети.
„То дава важен контекст за богатството и архитектурата на саадитските шерифи, за търговията с африканско злато и за реалните, материални следи от процъфтяващата морска търговия през XVII век, която е свързвала Мароко, Ниските земи и Британия“, казва морският археолог Дейв Пархам от Университета в Борнмът.
Подводната археология като бавна детективска работа
Историята на Dom van Keulen показва колко търпение и прецизност изисква подводната археология. В морето времето не унищожава всичко по един и същи начин: дървеният корпус може почти напълно да изчезне, докато металът, керамиката, монетите, котвите и дори съдове с органичен материал успяват да преживеят векове.
Същата логика стои и зад подводните проучвания в Бургаския залив, където археолозите изследват предполагаеми древни пристанищни зони, както и зад новите открития в Черно море, при които керамика, котви и други предмети помагат да се проследят различни етапи от историята на корабоплаването.
Затова и находки като тази край Салкомб имат значение далеч отвъд сензацията около златото. Те показват как един потънал кораб може да се превърне в архив — не от хартия, а от метал, керамика, смола, печати и монети, разпръснати по морското дъно.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
