6. Нискочестотоният шум в една област в Ирландия

Един на всеки 20 човека в областта от Бристол до Бонди, Ирландия, чува това бръмчене. Някои учени приписват бръмченето на шум в ушите, дълги ударни вълни или пеещи пясъчни дюни.
Миналата година жителите на град Бюфорд принудили властите да вземат мерки срещу постоянното бръмчене. Властите спрели водните помпи на града временно, но нямало никаква разлика.

7. Цикадите, които след 20 години се събуждат, за да открият своята половинка

Периодичните цикади, в по-голямата част от живота си, са тихи и самотни. За насекоми те имат дълъг живот, но не съзряват преди да навършат 17 години.
През лятото на 17-тата година от живота им те излизат от земята, сякаш покосени от чумата на похотта, за да открият своя партньор в живота. След две-три седмици те умират, оставяйки след себе си новоизлюпени червеи, които да започнат цикъла отново.

8. Дъжд от цаца и жаби

През януари 1917 г. биологът Уолдо Макати публикува „Душовете на органичната материя”. В доклада се говори за вещерска отвара, която съдържа всичко - като се започне от сено и мравки и се стигне до крастави жаби. Учените са скептични относно животинския дъжд, но един френски физик от 19 в. смята, че животните просто са вдигнати от много силни ветрове и са пуснати на друго място.

В Сърбия град Оджаци е бил залят от дъжд от жаби, а в австралийския град Ладжаману е имало порой от костури. Попови лъжички пък заляха Нанао и Хакусан в Япония през 2009 г.

9. Големите каменни сфери в Коста Рика

Хората в Коста Рика преди испанската колонизация направили стотици огромни каменни топки, които и до днес не се знае за какво са служили. Топките били открити, когато компания за производството на плодове започнала да разчиства терен, за да го превърне в плантация за банани.

Някои от откритите топки били с диаметър около 2 м. Смята се, че огромните каменни сфери са от периода между 600 и 1000 г.сл.Хр., но няма писмени източници за тези кълба.

10. Невъзможните фосили

Това са останките на отдавна мъртви същества, които учените откриват в археологически времеви зони, към които тези останки не принадлежат. Някои от тези открития дават информация за нашите прадеди, други се дължат на неволна грешка, а трети са чисти фалшификати.

Един от най-добрите примери за фалшификация е на пръв поглед човешкият череп, открит в Обединеното кралство. Археологът-аматьор Чарлс Доусън сглобил частите на човешки череп, датиран от преди 500 000 години. В началото големият череп бил смятан за липсващото звено между човеците и маймуните, но през 50-те години стана ясно, че този череп някога е бил на маймуна, а някои негови парчета са от череп на болен човек, който според радиовъглеродното датиране е на не по-малко от 1000 години.

Източник: БГНЕС