Учени наблюдават за първи път мозъчната активност на човек в последните мигове от живота му. Те стават свидетели на ритмична активност, сравнима с тази по време на сънуване. Наблюдението вероятно подкрепя твърденията на някои хора, че при преживявания, близки до смъртта, животът буквално преминава пред очите им като на лента.

Откритието е направено по време на постоянното наблюдение с електроенцефалограф (ЕЕГ) на епилептичните пристъпи на 87-годишен мъж. Целта на д-р Раул Виценте от Университета в Тарту, Естония, е да ги засича и контролира навреме.

За съжаление, здравето на пациента се влошава, а по-късно получава инфаркт и умира по време на записа с ЕЕГ. Именно така екипът на д-р Виценте се сдобива по случайност със запис на човешката мозъчна активност преди и след смъртта. Това е първото подобно детайлно наблюдение, а резултатите от него са публикувани в научното издание Frontiers in Aging Neuroscience.

„Измерихме мозъчната активност в продължение на 900 секунди около самото време на смъртта и си поставихме за цел да проучим какво точно се е случило в 30-те секунди преди и след спирането на сърцето“, казва неврохирургът д-р Аймал Земар от Университета в Луисвил, САЩ, водещ автор на прочуването.

Анализът на записа показва промени в мозъчните вълни преди и след спирането на сърдечния ритъм, включително в конкретен тип вълни, свързани с по-висока когнитивна функция. Учените установяват, че мозъчните вълни, които се активизират по време на сън, извикване на спомени и обработка на информация, са активни и в последните мигове на мозъка.

„Генерирайки трептения, свързани с извикването на спомени, мозъкът вероятно си припомня за последен път важни събития от живота, сходни с тези при преживяванията, близки до смъртта“, казва Земар.

Интересното в случая е, че мозъчната активност продължава дори след като сърцето вече е спряло. Ето защо Земар смята, че откритията повдигат нови въпроси, свързани с живота и смъртта.

"Тези открития предизвикват нашето разбиране за това кога точно свършва животът и повдигат важни последващи въпроси, като тези, свързани с времето за даряване на органи."

Разбира се, изследването има и своите ограничения – то е центрирано само върху един-единствен пациент, за който знаем, че вследствие на епилепсията има ирегулярна мозъчна функция. То обаче надгражда по-стари проучвания по темата, които откриват сходни промени в мозъчните вълни на плъхове преди и след спирането на сърцето им.

Възможно е припомнянето на важни спомени в последните мигове от смъртта да е биологична реакция, характерна за видовете като цяло. За да разберем дали това е така със сигурност обаче, ще бъдат необходими още проучвания.

Засега Земар се надява, че тези нови наблюдения ще дадат известна утеха на хората, които трябва да се сбогуват със своите любими.

„Като неврохирург аз постоянно се изправям пред лицето на загубата. Неописуемо трудно е да се съобщи новината за смъртта на разстроените членове на семейството – казва той. – Едно нещо можем да научим от това изследване – макар и нашите любими да са затворили очи и да са готови да ни напуснат, техните мозъци вероятно им припомнят някои от най-хубавите моменти от живота им.“

Източник: IFSLcience