Разбрах, че наистина чакаме бебе

"Отидох на първия ехографски преглед с леки съмнения. Наистина ли има бебе? Дали ще го видя?

И след това, когато лекарят ни го показа, бях истински изненадан. То беше толкова оформено, с ръчички и малки пръстчета, съвсем като оживяла снимка.

Очаквах да видя един зародиш. Но видях човече. Това малко създание беше моето бъдещо дете.

Излязох от кабинета видимо облекчен. И се усмихвах силно на моята любима жена. А вечерта отново и отново гледахме снимките от ехографа."

Тибот, баща на две деца

Изживях момент на истинска магия

"Бях супер стресиран. Изпитват необясним страх. Представях си, че може да е без ръчичка или пък да има една в повече. И когато лекарят допря наконечника до корема на жена ми, за миг затворих очи.

Отворих ги и видях. Беше голямо колкото орехче. Но беше нашето бебе. Почувствах прилив на емоции. Очите ми се напълниха със сълзи. Изживях момент на истинска магия.

Жена ми беше вперила очи в екрана, също така очарована. И, когато тя се обърна към мен и видя моята емоция, това отприщи и нейните сълзи на радост. Ще запазя този спомен завинаги."

Антоан, баща на две деца, създател на сайта “Monsieur Simon”.

Прегледът ни разтревожи напразно

"Пристигнах в часа на прегледа без особени емоции. Бях доволен – бебето беше планирано и очаквано. И намирах, че бременната ми приятелка е особено красива.

На екрана видях 3-месечния ембрион, който ми изглеждаше силен. И в един момент лекарят, по един много мил начин ни каза, че нухалната транслуценция на бебето е увеличена. (тя е маркер за генетично увреждане на плода – болест на Даун)

Заля ме студен душ. След това ни обясни, че имаме време за аборт и да избегнем раждането на увредено бебе. Ние определено не се страхувахме да отгледаме и бебе със синдром на Даун.

Жена ми премина през много допълнителни изследвания. Те не потвърдиха страховете. Бременността ѝ се развиваше нормално. Разтревожиха ни много при прегледа. Но се оказа напразно."

Томас, баща на две деца

Ехографията разпръсва страха от аномалии

"Първият ехографски преглед, някъде около третия месец, е важен момент за бащата. Бременността е едва забележима. Жената знае, че е бременна, тя усеща това с тялото си. И може да има различни симптоми – позиви за повръщане, гадене, умора, които ѝ помагат да се ориентира какво се случва. Докато за таткото е трудно да си даде реална сметка за нещо, което не е видимо. И фактът, че вижда бебето си, прави всичко това твърде конкретно. То мърда и е живо. Той може да чуе дори как тупка сърчицето му. Това е важен етап, станал обичайна практика, който подкрепя таткото по пътя му към осъзнатото бащинство. Това е момент на споделяне, защото двамата родители минават през различни емоции, тревога, облекчение, радост.

И това личи от изповедите на всички бащи.


Двама от тях говорят за страховете си детето да има някакви дефекти. Ехографският преглед слага край на тези притеснения. И наистина – три ръце, това никога не се случва.

Някои бащи не могат да намерят време да присъстват на прегледа, но това е жалко, защото изпускат един много интимен момент на споделяне. И дори майката след това да покаже в къщи снимките, въздействието им не е същото."

Дидие Лору, психоаналитик и психиатър, автор на „Баща-дъщеря, история с поглед“

Източник: parents.fr, адаптация Мона Василева / Новите родители