Вкаменелости на динозаври разкриват следи от древни тумори, които могат да помогнат в борбата с рака днес, твърдят учени от Великобритания.

Впечатляващо научно изследване, публикувано в списание Biology, разкрива, че вкаменелости на динозаври могат да предложат нови насоки в разбирането на раковите заболявания. Проучването е дело на учени от университета "Англия Ръскин" и Имперския колеж в Лондон, които в продължение на почти десетилетие анализират фосил, съдържащ добре запазени структури, наподобяващи червени кръвни клетки.

Откритието дава основания да се смята, че фосили от праисторически същества могат да се използват за изследване на древни тумори. Това би помогнало на учените да сглобят по-пълна картина за молекулярния произход на рака и да разработят по-ефективни терапии в бъдеще.

Всичко започва с откритие в Румъния

Началото на изследването е поставено през 2016 г., когато професор Джъстин Стебинг – онколог от университета "Англия Ръскин" – попада на публикация за фосил на динозавър, открит в Румъния, с наличие на туморно образувание в челюстта. Става въпрос за представител на вида Telmatosaurus transsylvanicus – тревопасен динозавър с характерна патешка муцуна, живял преди около 70 милиона години.

Туморът е идентифициран като амелобластом – доброкачествена формация, която се среща и при съвременните хора. Това сходство предизвиква интереса на учените към възможността да се търсят паралели между древни и съвременни онкологични случаи.

От динозавърски кости до микроскопски анализ

Екипът от трима учени, специализирани в изследването на човешкия рак, получава достъп до фосила и го подлага на анализ с помощта на сканираща електронна микроскопия (SEM). При изследването са открити слабо плътни структури, силно наподобяващи еритроцити – червени кръвни клетки.

Това откритие дава нова перспектива за изучаване на еволюцията на болестите и тяхната връзка с околната среда. Както обяснява д-р Бианкастела Церезър от Имперския колеж в Лондон, възможността да се проследи развитието на раковите заболявания от праисторическо време насам може да подобри разбирането ни за ролята на външните фактори и да ускори разработването на по-ефективни лечения.