За първи път тестваха върху хора ваксина срещу специфичен рак на мозъка. Резултатите показват, че тя е безопасна и ефективна при лечението на рак. По-голямата част от пациентите, които са се записали за участие в клиничните тестове, са развили имунен отговор срещу определени протеини, свързани с рака. При 82 процента от тях растежът на тумора е спрял изцяло през следващите две години.

Ваксината е разработена за лечение на дифузни глиоми, които се разпространяват из мозъка и съответно – са трудни за хирургическо отстраняване. Същевременно пък стандартните лечения като химио- и радиотерапия, често не са ефективни.

За щастие, дифузните глиоми имат едно основно слабо място - клетките им развиват специфична мутация при над 70 процента от пациентите. Тази мутация засяга ензим, наречен изоцитрат дехидрогеназа 1 (IDH1) – тя променя структурата му и го преобразува в нов протеин, наречен нео-епитоп. Важното в случая е, че IDH1 се среща само в глиомите, а не в здравите тъкани, което означава, че имунната система разпознава мутацията като нещо чуждо.

“Нашата цел бе да подкрепим имунната система на пациентите и да използваме ваксина, за да я предупредим за специфичния за тумора нео-епитоп“, обяснява авторът на проучването Майкъл Платън. Преди началото на клиничните изпитания екипът вече е бил успял да синтезира мутирал IDH1 протеин. Впоследствие той е бил инжектиран успешно на мишки, а това от своя страна е спряло прогреса на  IDH1-мутиралите тумори.

Авторите на проучването, публикувано в Nature, обясняват, че по време на първия етап от клиничните изпитания са ваксинирали 33 пациенти с IDH1-мутирала глиома. Наред с нея участниците са подложени и на стандартни ракови лечения, при нито един от тях не са отчетени странични реакции.

При 93,3 процента от хората е отчетен имунен отговор. Те са изградили голям брой Т клетки с рецептори, откликващи значително на мутиралия IDH1. При много участници тези имунни клетки нападат мозъчните тумори и ги карат да се издуват.

По-важното в случая е, че 83 процента от пациентите оцеляват 3 години след лечението, като при 64 процента не е отчетен никакъв растеж на тумора за този период. При 82 процента от хората, развили имунна реакция, туморът е спрял напълно своето развитие в рамките на 2 години след лечението.

При втората фаза от клиничните проучвания авторите планират да комбинират ваксината с инхибиторна имунотерапия, която значително подобрява работата на имунната система. Според авторите това би могло да засили и имунния отговор на тялото към ваксината и да увеличи способността на белите кръвни телца да унищожават глиомите в мозъка.

Източник: IFLScience