Според ново изследване, проведено от канадски учени, вируси от Арктика, запазени досега в леда, могат да се разпространят и да влязат в контакт с нови гостоприемници в други среди вследствие на глобалното затопляне.

Всеки вирус се нуждае от гостоприемник - било то човек, животно, растение или мъх. Само по този начин те могат да се възпроизвеждат и разпространяват. 

Вирусите се нуждаят от гостоприемник - човек, животно, растение или мъх, за да се възпроизвеждат и разпространяват. Ако е необходимо, те използват гостоприемник без имунитет, както показа скорошната пандемия от COVID-19 при хората. 

Канадски учени са потърсили отговор на въпроса дали климатичните промени могат да се окажат благоприятни за подобен сценарий, изследвайки арктическата среда на езерото Хейзън. Разположено в далечния север на Канада, то е най-голямото езеро отвъд Северния полярен кръг. 

Изследователите са взели проби от коритото на река, която го захранва, когато ледът се топи през лятото, както и от дъното на езерото. За целта се е наложило да бъде пробит над два метра лед.

С помощта на въжета моторна шейна след това е извлякла седименти, които са били секвенирани за техните ДНК и РНК - генетичния код и инструмента за репликация на живота.

"Това ни позволи да определим кои вируси са се намирали в дадена среда и кои потенциални гостоприемници също са били там", казва ръководителят на изследването Стефан Ари-Бросу от университета на Отава. 

Екипът след това е проверил до каква степен вирусите са податливи към смяна на гостоприемника, като е изследвал еквивалента на съответните им родословни дървета.

Учените са се опитали да преценят доколко са сходни тези генеалогични дървета.
 
Сходните родословни истории предполагат, че вирусът е еволюирал със своя гостоприемник, докато различията показват, че той може да го е сменил. Според учените ако го е направил поне веднъж, вирусът вероятно ще го направи отново.

Анализите показват големи различия в родословните дървета на вирусите и техните гостоприемници в седиментите, извлечени от дъното на езерото, пише БТА. Различията са по-слабо изразени в коритото на реката, захранваща езерото. Изследователите предполагат, че разтопената вода от ледниците ерозира дънните седименти, което ограничава взаимодействията между вирусите и потенциалните гостоприемници.  

От друга страна ускореното топене на ледниците, захранващи езерото, също е увеличило количеството на пренасяните в него наноси. Това ще доведе до контакт между гостоприемници и вируси, който обикновено не би бил възможен. 

Авторите на изследването уточняват, че не предвиждат разпространение на вируси или пандемия. Според тях вероятността за "драматични събития" остава много малка. Те обаче смятат, че рискът може да се увеличи, ако глобалното затопляне продължи, тъй като нови гостоприемници могат да навлязат в райони, които преди това са били негостоприемни.

Това може да са кърлежи, комари или други животни, но също бактерии и вируси, обясняват изследователите. 

Възможността за разпространение е "напълно непредсказуема, както и последиците от нея, вариращи от безобидни до истинска пандемия",  казват още учените.

Изследването е публикувано в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.