Съществуват множество заболявания и наранявания, включително COVID-19, при които тялото не получава достатъчно количество кислород в белите дробове, необходими за неговото оцеляване.

При по-тежките случаи пациентите се включват към вентилатор, но тези машини често не достигат и могат сами по себе си да предизвикат различни проблеми (например инфекция или нараняване на белите дробове).

Сега обаче учените, изглежда, са открили потенциално решение – пробив, който може да промени коренно начина, по който използваме вентилаторите.

Традиционната механична вентилация не единствената техника, която лекарите прилагат. Съществува и т.нар.  екстракорпорална мембранна оксигенация (ЕКМО). Това е метод за продължително поддържане на дишането и сърдечната дейност извън тялото на човека, когато собствените сърце и бял дроб на пациента не са в състояние да осигурят нужното насищане с кислород и доставката на кръв до тъканите и органите в тялото. Технологията за ЕКМО произлиза до голяма степен от машината сърце-бял дроб, която се използва в сърдечната хирургия за краткотрайно поддържане на циркулацията и насищане на кръвта с кислород при спряло сърце. При ЕКМО кръвта се извежда извън тялото на пациента. По този начин лекарите могат да добавят към нея кислород и да отстранят въглеродния диоксид.

Сега, благодарение на едно ново откритие, кислородът ще може да бъде доставян директно, а кръвта на пациента ще остава на мястото си. Този подход ще бъде особено подходящ при рефрактерната хопксемия например, която се предизвиква именно от вентилатора.

„Ако се окаже успешна, описаната технология може да избегне или да намали случаите на наранявания на белите дробове, причинени от свързаната с вентилатора рефрактерна хопксемия“, пишат авторите в своя нов научен труд.

Техниката работи, като прекарва наситена с кислород течност през поредица от накрайници, които постоянно намаляват големината на струята. Когато процесът приключи, мехурчетата са по-малки дори от червените кръвни телца. Това означава, че те могат да бъдат инжектирани директно в кръвоносния поток, без да блокират кръвоносните съдове.

Преди да бъдат добавени към кръвта, мехурчетата се намазват с липидна мембрана. Това предотвратява токсичността и им пречи да се слепват. След като разтворът бъде инжектиран, мембраната се разтваря и кислородът се освобождава.

При експерименти, проведени върху донорска кръв, специалистите успяват да повишат нивата на кислородна сатурация от 15 до над 95 процента само за няколко минути. При живи плъхове процесът увеличава сатурацията от 20 на 50 процента.

„По важното в случая е, че тези устройства ни позволяват да контролираме дозата на доставяния кислород, както и обема на администрираната течност – и двете неща са от ключово значение при лечението на критично болни пациенти“, пишат изследователите.Те подчертават, че на този етап това този метод е просто „доказателство за концепция“ и тепърва трябва да се тества върху хора. Въпреки това откритието им изглежда изключително обещаващо.

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert