Австралийски изследователи откриха гена, отговорен за един особено агресивен тип чувствителен към хормони рак на гърдата, при който шансовете за оцеляване са трагично ниски.

„Надяваме се, че това ще подобри драстично лошите прогнози на пациентите, които в момента страдат от него“, казва епигенетикът Пилар Бланкафорт от Института за медицинско изследване „Хари Пъркинс“.

Вероятно знаете колко различни едно от друго могат да бъдат отделните ракови заболявания. Дори под названието „рак на гърдата“ се крият няколко типа – хормонално-рецепторен, HER2-позитивен и хормоно-нечувствителен. В рамките на тези групи откриваме още видове, които откликват на различни видове лечения.

Хормонално-рецепторните видове рак на гърдата растат в отговор на хормони като естроген и прогестерон. Съществуват множество лекарства за лечението им (включително хормонална терапия). Тези типове рак на гърдата имат принципно добра прогноза за разлика от хормоно-нечувствителните.

„Малък процент от пациентите обаче страдат от изключително агресивен рак с възможно най-лошата прогноза от всички видове рак на гърдата – близо половината от жените умират вследствие от това заболяване - казва Бланкафорт. – Когато разглеждаме тези видове рак, ние виждаме, че те са по-големи и се разпространяват по-често към лимфните възли, смъртността от тях е по-висока. Нуждаехме се от начин да ги идентифицираме.“

През 2012-та група изследователи създават класификация на рака на гърдата, наречена Интегративно клъстериране (IntClust). Тя разделя заболяванията на 10 различни подгрупи, всяка от които се отличава с различни генетични промени и клинични прогнози.

Един от тези клъстери в рамките на естроген рецепторно-позитивните заболявания (ER+), наречени IntClust 2, се характеризира с особено лоша прогноза. В сравнение с него само един друг клъстер е по-зле.

През 2012-та екипът отбелязва, че IntClust2 туморите се характеризират със значително увеличена част от ДНК-то в единадесетата хромозома. Тази част от хромозомата разполага с множество гени, които потенциално биха могли да предизвикат рак. Те се наричат онкогени и ние отдавна знаем за тяхното съществуване. Един конкретен ген от тях обаче, наречен AAMDC, привлича вниманието на сегашните изследователи. И така те се залавят на работа.

Първо, учените проучват 119 човешки проби рак на гърдата (луминален B) и анализират начина, по който AAMDC се изразява в раковите образувания. Те откриват, че 25 процента от туморите демонстрират тази AAMDC ампифликация и че по-голямата част от тях са ER+.

След като екипът редуцира нивата на AAMDC в ракови клетки на гърдата при мишки, те откриват, че раковите клетки са възпрени. Нещо повече – при много от клетките се активира програмираната клетъчна смърт. Т.е. веднъж щом осъзнае, че е повредена, клетката активира своята нормална функция.

Екипът смята, че една от причините клъстерът IntClust2 да е толкова ефективен, се крие в лечението на раковите заболявания ER+. Хормоналните лечения работят на следния принцип – те лишават рака от хормоните, необходими за неговия растеж. Допълнителните копия на AAMDC обаче предпазват рака от тази негова съдба.

„AAMDC може да защитава раковите клетки и да им пречи да умрат, като поддържа растежа им, когато туморът се постави в условия, при които хранителните вещества са оскъдни и той е лишен от естроген. Това би убило повечето чувствителни ха хормони ракови заболявания“, обяснява Бланкафорт. На практика AAMDC позволява на туморите да се адаптират към тези условия и стимулира растежа и делението на раковите клетки на гърдата в условия на метаболитен стрес.

Интересното в случая е, че тези ампификликации на AAMDC се срещат и при рака на яйчника, простата и белите дробове. Това означава, че тези резултати могат да дадат надежда и на хората, страдащи от този тип заболявания.

Изследването е публикувано в Nature Communications.